Какво се крие зад преюдициалното запитване на СГС в полза на Цветан Василев и Иво Прокопиев?

Ако и този път връзките между адвокати и съдии не бъдат изобличени, България трябва да приложи “полския модел” за изчистване на зависими магистрати, дори с цената на конфронтация с Брюксел.

Звуковият сигнал на месинджъра индикира за получено съобщение. Подателят, нисък смугъл мъж на възраст около 35 годни, облечен спортно, се движеше бързо, отдалечавайки се от сградата с двата лъва. Докато се опитваше да избегне локвите от падналия дъжд, трескаво пишеше на шефката си, да предаде на шефа, който от месеци не ползваше мобилни устройства, че делото за запора ще може да се блокира. Съдът вече го е направил за неговия брат по съдба и успешно укриващ се от закона фараон, пише "Труд".

Всичко това можеше да е просто пасаж от криминален трилър, ако не беше грозната истина, в която българското общество бе вкарано от зависими магистрати.

Оказва се, че е достатъчно само едно съдебно решение, за да бъдат зачеркнати всички усилия на десетки държавни институции, стотици политици, хиляди магистрати, експерти и обикновени граждани, които се опитват да променят представата за България като за най-корумпираната страна в Европейския съюз. Решение, което изцяло е против обществения интерес, но е така желано от влиятелни кръгове и персони, разполагащи със солидни финансови възможности, придобити по начин, за който властите смятат, че е незаконен. В петъчния 23-ти март 2018 г., съдия Катерина Енчева от Гражданското отделение на СГС отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, съдържащо шест въпроса, целящи да отговорят противоречи ли българското законодателство в областта на конфискацията на престъпно имущество на европейските норми. За да стане ясно какво точно е значението на това решение на 15-ти състав на СГС, то трябва да поясним, че действията на бившата съдийка Румяна Ченалова по казуса “Белведере”, за което си спечели прозвището “гнила ябълка”, дадено й от някогашния френски посланик в София, изглеждат като упражнение за студенти от втори курс. Щеше да е добре да чуем и сега какво мисли Ксавие Лапер дьо Кабан за действията на неговите съмишленици от зависимия Съюз на съдиите в България, превзели управлението на най-големия окръжен съд у нас. Сигурно е, че щеше да измисли цветущо сравнение от типа на “гнездо на пепелянки”

За това кого обслужват шестте въпроса на съдия Енчева, е достатъчно да проследим кои останаха доволни от тях. Информацията за преюдициалното запитване първо се появи в едно от изданията на Иво Прокопиев, който е с наложен запор в размер на 200 млн. лв. заради установени нередности при приватизацията на “Каолин”. Веднага след това сайтове и наемници, обслужващи интересите на избягалия в Сърбия Цветан Василев, побързаха да изразят удовлетворението си от решението на СГС. През 2016 г. тогавашната Комисия по отнемане на незаконно придобито имущество внесе иск за отнемане на активи в размер на 2,2 млрд. лв. от Василев. Именно по това дело, което така и не е стартирало по същество, съдия Катерина Енчева отправя преюдициалното запитване до Съда в Люксембург. Защо това питане е отправено цели две години по-късно – не е просто риторичен въпрос, а най-яркото доказателство защо доверието в съдийското съсловие е точно толкова, колкото са подкрепящите ГМО-партията “Да, България”.

Формулировката на шестте въпроса, които съдийката повдига, почти дословно се припокриват със защитната теза на Василев и неговите официални и неформални юридически представители. Всичко това показва, че всъщност СГС изцяло кредитира тезата на ответника – в случая беглеца от правосъдието и основен подсъдим по делото за фалита на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Не трябва да се поставя под съмнение, че защитата на Прокопиев ще поиска спиране на делото по запорираните 200 млн. лв., като се мотивира с очакването на отговорите по делото в СГС, което е за запорираните 2,2 млрд. лв. на Василев. Осветяването на тази свързаност е може би единственият позитив в акта на Градския съд. Съдия Енчева поставя под общзнаменател две персони от Прехода, които макар привидно да са имали противоречия, имат общгенезис на натрупване на богатство – криминалният управленски период на Иван Костов 1997-2001 г.

Макар отправящите преюдициални питания до Съда в Люксембург магистрати да се изживяват за нещо повече от обикновените си колеги, пък били те и върховни съдии, шестте въпроса, чиито чернови са в офис до софийската улица “Позитано” и в хотел в Белград, съдържат елементарни пропуски. Оказва се, че СГС прави запитване до СЕС като се позовава на Директива 2014/42/ЕС, която не се отнася изобщо до т.нар. “гражданска конфискация”, а и дори още не е транспонирана, т.е. не е станала част от националното законодателство. Това, разбира се, едва ли е случаен пропуск, защото питането преследва не изясняване на въпроси, свързани със законодателство и неговото съответствие с европейските норми, а две далеч по-съществени цели – блокиране на работата на новосъздадената Антикорупционна комисия и отлагане на разглеждането на висящите дела на Прокопиев и Василев за време, в което двамата клиенти на прокуратурата смятат, че ще имат влияние върху нейното ръководство.

Оказва се, че “случайното” питане на една съдийка от СГС може да блокира всички висящи казуси на новата Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. Стига да се намерят благоразположени съдии, които да уважат исканията на адвокатите на лицата, срещу които се водят производства. И всичко това може да продължи, в най-добрия случай – от година и половина до две, а дори и над две години и половина. Такива са сроковете, в които Съдът в Люксембург се произнася.

Това позорно съдебно решение следва да бъде сведено до знанието на експертите от Европейската комисия, които неотдавна бяха у нас, за да проследят т.нар. “напредък” по Механизма за сътрудничество и проверка. Така брюкселските бюрократи най-добре ще могат да си отговарят на въпроса защо у нас няма шанс за осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта или защо публично известни лица се оказват недосегаеми и не се е намерил съдия, който да ги намери за виновни, без значение за какво са обвинени. Как ще погледнат на действието на съдия Енчева експертите от ЕК, може да й обясни дори съпругът й, който оказва се …също е съдия, при това в СГС. А до неотдавна е бил командирован в дирекция “Правосъдие” на Европейската комисия, а преди четири години, в един съмнителен конкурс в мандата на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, се е опитвал да стане и български съдия пред Европейския съд за правата на човека.

Преюдициалното запитване на СГС дава отговор и на друг въпрос – защо в последните два месеца съсловието стана свидетел на мащабна офанзива, целяща да провали избирането на нов председател на същата съдебна инстанция. Кръговете, които атакуваха един от кандидатите, не държаха толкова председател на най-големия окръжен съд да стане другият самономинирал се, колкото да удължат с още няколко месеца временното ръководство, в лицето на съдия Десислава Попколева. Благодарение на това, обществото разбра за едва второто допуснато преюдициално питане на СГС от поръчковото издание на лице, с наложен запор за 200 млн. лв., а не от съдебната институция. Безвремието, в което се намира СГС и за което заслугата е и на настоящия състав на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, освен че превръща съдебната инстанция в проводник на интересите на задкулисието, води след себе си и срамни моменти, като тези, които са се разиграли миналата седмица из коридорите на Съдебната палата, когато служители на СГС са били предупреждавани за очаквания отзвук от срамното решение, с което усилията на държавата за борба с корумпираните представители на елита й биват блокирани.

Дали още има съмняващи се в наличието на обвързаности между криминално забогатели през прехода, техните политически, юридически и протестърски защитници с действащи съдии, позиционирани основно в двете съдебни инстанции – СГС и ВКС? Определението за спиране на производството по гражданско дело №3406/2016 г. до приключване на процедурата по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз е едно от най-срамните, което ще остане в историята на българското правосъдие. То е провокация не просто срещу институциите, призвани да защитят обществения интерес, то е най-яркото доказателство за липсата на върховенство на закона и нуждата от радикална реформа в правосъдието. Но истинска, която да изкорени зависимостите сред съдиите и да прекрати политизирането им през хибридни организации като ССБ, чийто член, разбира се, е и съдия Енчева.

Настоящият състав на Висшия съдебен съвет не може повече безучастно да наблюдава как се продължава с опитите за институционално ерозиране на правосъдната система. Със своята пасивност и нежелание за открито противопоставяне на целенасочената кампания срещу институции като прокуратурата, специализираното правосъдие като цяло, новата антикорупционна комисия и още държавни институции, както и срещу отделни магистрати, кадровиците на Темида стават (не)волни съучастници на задкулисните сценаристи. Провалът при избора на председател на СГС само преди броени седмици, вече дава своите плодове – така желаното блокиране на работата на новия антикорупционен орган.

Дано мнозинството във ВСС си дава сметка и за най-големия тест, който му предстои след малко повече от година и половина. През 2019-та година предстоят три стратегически избора пред България. Изборите за български представители в Европейския парламент, изборите за кметове и общински съветници. И ако тези два избора се решават пряко от гражданите, то в третия и най-важен – изборът на следващия главен прокурор, решаващще е гласът на членовете на ВСС.

Прозрачните действия на поръчители и изпълнители, довели до отправянето на шестте въпроса от СГС до Съда в Люксембург, показват, че сме свидетели на поредните многопластови комбинации, през които се опитва да се инженерства избора на следващия обвинител № 1.

Обществена тайна е, че клиентите на държавното обвинение, които пряко са заинтересувани от стопиране на делата им за конфискация, любезно осигурено от “черните лебеди” в СГС и ВКС, са същите, които са впрегнали целия ресурс, който притежават, за да могат през декември 2019 г. да овладеят прокуратурата. За да имат тази възможност, от ключово значение бе да се осигури блокиране на правоохранителните институции и шиканиране на делата за конфискация, поне за година и половина или две, т.е. до идването на новия главен прокурор. Успоредно с това върви и кампания по “ухажване” на членовете на ВСС, било чрез покани за посещение във Върховния касационен съд, било чрез неформално лобиране.

Трябва да е ясно, че ако и след тази позоряща СГС провокация, поставила го в услуга на един фараон, един и още куп престъпили законите персони, институциите покажат неспособност за справяне със задкулисния натиск, ако не се стигне до изобличаване на зависимостите между адвокати, лобисти и наемници с техните (добре известни) съдии, то пред управляващите в страната няма да има никаква друга алтернатива, освен да прибегнат до радикалния модел на реформиране на правосъдието, приложен неотдавна в Полша и довел до изчистване на системата от зависими магистрати. Дори и цената да е конфронтация с и без това губещите всекидневно своята тежест институции на ЕС, България трябва да скъса с клишето, че ако във всички държави има мафия, то у нас мафията си има държава, не без подкрепата на шепата грантаджии в Съдебната палата.