И Мартин Карбовски изказа своето мнение относно концерта на Лили Иванова в Пловдив. Припомняме, че този концерт предизвика противоречиви реакции със слабата форма на великата певица, както и с претъпкания Античен театър, без никакво спазване на дистанция. Ето мнението на Карбовски, публикувано в личната му фейсбук страница:

Ще се изненадате. Когато става дума за Лили Иванова не трябва да става дума за любов. Трябва да става дума за уважение и признание.

Това са най-скъпите стоки на това племе, блудно и мразещо. Само публиката решава кога да умре един артист. Не го решава Сульо и Пульо, както би казала самата Лили Иванова.

Като гледам претъпкания Античен театър в Пловдив, разбирам веднага, че Лили е по-жива от всякога.

Плачете на гробовете на неродените таланти, с които си пълните сутрешните блокове, неизвестни, неталантливи, попаднали във вчерашния вестник и безполезно болезнено надути като самочувствие.

Абортираните таланти от плоския екран, те не създадоха нищо, но плюят по гигантизма на вечността.

Искам всеки, който хвърля камъни по иконата, да си представи какъв медал заслужава тя. Не, медалът не е за гласа й и таланта й. Медалът е за вечната, изтощителна, ненужна, киселинна битка с жълтото. Всеки ден някой пише как Лили слиза от сцената. Кой се нуждае от тая лъжа?

Всеки ден се пише колко е стара?

Кому е нужно това, освен на умиращите в ракия и умиращите в претенция автомегаломани, известни само на себе си, роднините и съседите си?

Всеки ден някой коментира таланта и грешките на иконата, кому е нужно - освен на безполезните хора, виждащи в успеха на другия собствената си публика, но не днес и не на този свят.

Има хора, (в така нареченото изкуство) - мислят си, че ако си сменят пола, ще вземе да им се роди публика. Недейте така, бе. Нашите журналисти сякаш са култ на Танатос - седят отстрани и потриват ръце кой велик артист ще вземе да се гътне тия дни.

Пей, Лили. Пей си, да се пукат душманите.

Има хора-сенки, те бързат да погребват други хора, за да не се забележи, че хората сенки нямат нищо в дущицата си, освен интрига и злоба, и превелика завист. Нищожества, предизвикващи жал.

Не, не съм приятел на Лили Иванова. Карам се с нея за текстове, за филми, за общи проекти и няма какво да се хваля с това. Знам само, че дължа уважение на Лили. Онази, която има публика. Повечето неща, които виждате в постния пейзаж на изкуството у нас - повечето нямат публика. Просто е.

Да, на Лили има за какво да се завижда. Но не го правете. Ако не е вашата икона, просто уважавайте религията на другите.

Мразете я, но не я сваляйте в мръсни ръчички и клавиатури от сцената. Защото, помнете ми думата - само публиката убива артиста, вие няма да можете.

И слава Богу, слава Богу.

П.П. Никога не давайте съвети. Никога. Но аз ще си позволя един съвет към по-младите: не плюйте хора, които са ви давали работа. Или още по-смешно: не плюйте хората, които са ви отказали интервю. Никога, никога, никога. Недейте. Послушайте ме.