Според Тошко Йорданов от ИТН, Кирил Петков и Асен Василев мислят за хората и за партиите все едно са фирма, която купува акции и гледат на депутатите като на стадо овце, които могат да приберат в кошарата си.

И наистина, двамата не са се отказали да попълват „Коалицията на предателите“, като продължават с есемесите и натиска към народните представители, в желанието си да осигурят поне 121 гласа за новия кабинет на „Промяната“. Напротив, даже се хвалят с това.

Естествено, във всяка нормална държава дори само намек за подобно нещо би предизвикал огромен скандал и щеше да доведе до окончателно изхвърляне от политиката на този, който си позволи да бъде „политически брокер“.

Защото в развитите демокрации думи като „морал“, „отговрност“ и „лоялност“ не са празни клишета.

В България обаче, както знаем, всичко е възможно, а медиите на олигарха Иво Прокопиев, както и контролираните от кръга „Капитал“ водещи национални телевизии, се грижат повече от добре това тяхно аморално поведение, да бъде представяно едва ли не като нещо напълно приемливо, допустимо и даже разумно.

„Променителите“ и медийните им клакьори и говорители се оправдават, че всъщност вербуване на чужди депутати нямало, а ренегатите избирали „независимостта“, национално-отговорното поведение и грижата за това държавата да бъде преведена (разбира се – единствено от Киро и Асен) през кризата.

Дъвка за наивници, глупости на търкалета или „Да, ама не“, както би казал покойният Петко Бочаров.

Защото за никакви принципи не може да става и дума, при положение, че предателите „проглеждат“ точно в този момент, когато гласовете им са нужни, за да продължат агонията на тази провалена власт.

„Каквото и да ти приказват, знай, че става дума за пари” - не, това не е фраза на Ицо Хазарта, макар също да я употреби наскоро. Казал го е великият Джон Стайнбек и тя пасва като удобна ръкавица за случващото се в момента.

Какво обещават „моралните“ Кирил и Асен на предателите ли?

Пари? Постове? Уреждане на роднини на държавната хранилка? Изгодни обществени поръчки на техни близки фирми? Закрила за търсене на отговорност? Или всичко накуп?

Сега няма как да разберем. Ще го разберем, ако алъш-веришът на депутати доведе в крайна сметка до осигуряване на заветната парламентарна подкрепа. Тогава „независимите“, станали напълно зависими от Киро Дилъра и Асен Брокера народни избранници, сами ще се издадат.

Само че двамата „харвардци“ изобщо не си дават сметка, че дори да успеят да вкарат оставащите им „депутати-овце“ в кошарата си, това ще е най-прекият път към политическото им харакири. Както тяхното, така и на ренегатите-еднодневки.

Защото народът внимателно гледа какво се случва и табелата „поредните боклуци“ вече е издигната.

А от това няма спасение.