Ото фон Бисмарк, "железният канцлер" - човекът, на когото Германия дължи толкова много, е живял дълго време в Русия и е успял да разбере тази страна и този народ много по-добре от тогавашните и сегашните (те не са се променили в нищо) руски либерали.

Първо, няколко цитата:

„Руснаците се впрягат дълго време, но след това вървят бързо“

"Превантивната война срещу Русия е самоубийство от страх пред смъртта"

„Дори и най-благоприятният изход на войната никога няма да доведе до разпадането на основната сила на Русия, която се основава на милионите руснаци“.

„Не очаквайте, че след като веднъж сте се възползвали от слабостта на Русия, ще получавате дивиденти вечно. Руснаците винаги ще дойдат за своите пари. И когато дойдат, не разчитайте на подписани от вас йезуитски споразумения, които уж да ви оправдават. Те не струват хартията, на която са написани. Затова си струва или да играете честно с руснаците, или да не играете изобщо“.

8 години - нито един отговор на нито един въпрос. 8 години - грубо пренебрежение и нито един компромис. 8 години - заплахи и санкции - нови, стари, бъдещи, санкции от ада, разкъсана на парчета икономика, "сдържане", "предупреждения" и "решителен отговор". 8 години пълно отсъствие на диалог.

В ръководството на колективния Запад не се намери нито един „Бисмарк“, и за съжаление, никога повече няма и да има. Ръководството на колективния Запад е глутница пронизителни, злобни и страхливи джуджета, водени от един сенилен старец.

8 години на територията на бившата Украинска ССР, какво ли не се случи: изгарянето на хора в Одеса и терора в Донбас, „законът за езика“ и „законът за коренното население“, шествия с факли и прославяне на нацизма на държавни и на законодателно ниво, скъсването на всички споразумения с Русия и, разбира се, „евроатлантическите стремежи“. Отговорът дойде, въпреки че трябваше да се чака 8 години. И изобщо не го очакваха?

Честно казано и аз също. Това означава, че и вие, и аз познаваме Русия много по-зле от немеца Бисмарк, който е живял преди почти 200 години.

Няколко думи към поборниците за международното право: поздрави от 1999 г. Не забелязахте ли тогава, че международното право е отменено? И в края на краищата, дори на Запад имаше умни хора, които говореха:

„Не отваряйте кутията на Пандора, всичко, което правите сега в Югославия, със сигурност ще се върне при вас в бъдеще“. Но кой и кога е слушал умните хора? Затова Белград беше бомбардиран през нощта – мостове, бензиностанции, електроцентрали, фабрики – разрушена беше цивилната инфраструктура, и страната беше вкарана в каменната ера. Е, за по-голяма убедителност бомбардираха и сградата на централната телевизия и на китайското посолство.

В тази връзка имам само два въпроса към тези, които са твърдо за международното право:

1. Къде бяхте през 1999 г.?

2. Назовете поне едно действие, което да не може да се предприеме по отношение на Украйна, но можеше да бъде и беше предприето по отношение на Югославия.

Повтарям, всичко, което се случи тогава, беше за мен лично пълна изненада. Всъщност мога да заявя, че:
Русия се умори от грубости. Русия се умори да чака. Русия дойде да си вземе това, което е нейно. Само че този път няма да вземе парите, а само своите хора.

А всичко според Бисмарк, беше напълно забравено дори от немците.

P.S. В заключение не мога да пропусна да дам още един цитат от Бисмарк, чиято актуалност, за съжаление, се увеличава с всяка година: „Руснаците не могат да бъдат победени, ние това сме виждали от стотици години. Но на руснаците могат да бъдат насадени фалшиви ценности и тогава те ще се победят сами".

Aвтор: Иля Пряхин, svpressa.ru 
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)