Новоизбраният президент Росен Плевнелиев още не е встъпил в длъжност, а в публичното пространство добре прикрит гуру вече му задава дневния ред. Част от кампанията са и медийните сондажи какво трябва да се направи с цивилното и с военното разузнаване.
Ясно е, че на директора на Националната разузнавателна служба (НРС) генерал Кирчо Киров дните са преброени. Той винаги ще бъде под подозрение за дейността си по време на тройната коалиция, при това без му се отправят конкретни обвинения, а просто така – с намеци и мъгляви предположения. Единственото негативно, което се появи за него, е оповестена от Wikileaks строго секретна грама на американския посланик у нас Джон Байерли до Белия дом. В нея генерал Киров е определен като "подлизурко", а управлението му като "отчайващо". И тъй като суверенитетът на България е нещо относително, то грамата на Байерли е равна на присъда за генерал Киров.
Ако мимолетно си припомним възкачването на френския крал Анри ІІІ на престола, можем да възкликнем „Директорът си отива, да живее директорът!” И все пак кой ще замести ген. Кирчо Киров? Наистина поговорката гласи „Направи гьол - жаби много!” Но само непосветените се впрягат в дилемата дали ще го замести генерал Людмил Ангелов или наследственият разузнавач полковник Звездомир Иванов Пенков. (Бащата полковник Иван Пенков до не чак толкова отдавна беше зам.-шеф на военното разузнаване.) Сериозната кандидатура обаче е на трети човек, но той също е вътрешен.
При военното разузнаване (Служба „Военна информация” – СВИ) нещата като че ли са по-наредени. Преди почти година и половина президентът Георги Първанов и военният министър Аню Ангелов публично се хванаха гуша за гуша заради наследника на ген. Пламен Студенков. Сцената беше достатъчно грозна и за двамата държавни мъже. Президентът държеше на полк. Истатков. Министърът обаче искаше СВИ да я оглави външен човек и отначало лансираше ген. Динчо Карамунчев, после комодор Валентин Гагашев.
Тогава Аню Ангелов неочаквано предприе сполучлив ход, като назначи за временно изпълняващ длъжността бившия полковник от военното разузнаване Веселин Иванов в очакване Първанов да си замине. Ситуацията, макар и временно, се успокои. Сега няма причина новият президент да не го назначи за титуляр. Още повече, че на 7 януари в интервю за бТВ военният министър каза по адрес на Веселин Иванов следното: „Той направи много за това време, макар и като временно изпълняващ. Така че той е една добра кандидатура.”
На повърхността пред обществото излиза единствено въпросът кой ще ръководи двете служби. Всъщност проблемът е далеч по-сложен и засяга същностни аспекти и не опира до „какво значи тук някаква си личност”. Ръководството на държавата очевидно се кани да преразгледа статута на двете служби и в това няма нищо лошо.
Предлаганите варианти са три: първо, да се запази сегашното статукво; второ, двете служби да се обединят по подобие на ДАНС; трето, да продължат да съществуват автономни, но над тях да функционира координиращ орган.
Има достатъчен резон в междинния вариант за координиращ орган. Освен обобщен анализ на информацията за държавното ръководство, това управленческо звено ще следи двете сегашни служби да не се дублират излишно по направления, задачи и обекти. Същевременно то ще е в състояние да установи къде се очертава липса на разузнавателна информация, за да може там да се уплътнят силите.
Най-много критики обаче отнася идеята за пълното обединение. За целта в парламента е внесен за разглеждане съответен проектозакон. Интересното в случая е, че инициатори за него са бившият премиер Иван Костов и бившия директор на НРС Димо Гяуров.
Анализът на ситуацията се нуждае от предхождаща я ретроспекция. Ако се игнорира „Оня списък” на Стоян Ганев преди 20 години и скандалите около него, цивилното разузнаване, въпреки сътресенията, запази действащи структурите си. А после по времето на Иван Костов го спаси многогодишния конфликт в Югославия, когато беше необходима много информация за западната ни съседка.
За оцеляването на военното разузнаване, освен войната в Югославия, допринесоха и изключително топлите отношения между тогавашния шеф на службата ген. Ангел Кацаров и Иван Костов. За съжаление обаче генералът вече е покойник и не може да потвърди, че от него и службата са искани специфични услуги.
Бившият началник на Генщаба ген. Михо Михов веднъж сподели, че премиерът внимателно четял докладите на Кацаров и по правило им слагал резолюции. Още се помни признанието на външния ни министър Надежда Михайлова, че по време на намесата на НАТО в Югославия през 1999 година, тя е получавала най-пълна и достоверна информация именно от военното ни разузнаване.
Димо Гяуров ръководи службата в продължение на 6 години (1997-2003 г.) и никога не е изказвал недоволство от разделението на цивилното и военното разузнаване.
Всъщност какво им стана сега на бившите седесари, че запяха друга песен? И защо ли ГЕРБ, респ. Бойко Борисов, се вслушва в тази фалшива песен на сирените?
Всички управляващи някога проявиха благоразумие и не посегнаха на двете разузнавания. А всяко преструктуриране на разузнавателните органи на която и да е държава би следвало да започне след експертен анализ и прогноза за вида на необходимата информация (агентурна и техническа) по държави, по варианти и то за период от 20-30 години, колкото е „животът” на нововербован агент. Такъв анализ у нас до сега не е направен, защото е невъзможен. Затова днешното държавно ръководство няма право да разчита на оптимистичните прогнози, че пред нас се очертават сияйни бъднини. Във всички случаи трябва да се прогнозират най-тежките и неизгодни варианти за страната ни. Следва например априорно да се приеме, че ислямските фундаменталисти в Турция могат да вземат връх и да предприемат агресивна политика към България. Ето защо е нужно да поддържаме добра агентура в „спящо” състояние само за в случай на конфликт.
В годините на „Студената война” не се стигна до глобален конфликт, като заслугата е преди всичко на разузнаванията на двата блока, даващи правдива и достатъчна информация за съответствието между декларации и ходове на противостоящите страни. Сега това е основна функция на съответните служби на Балканите, след като всички са членове или кандидатки за Алианса. Но дали все ще е така?
Факт е, че сега НАТО е почти пред провал в Афганистан, а това ще постави под съмнение смисъла на неговото съществуване. Е, на какъв член 5 ще се надяваме тогава? А и Барак Обама в първите дни на годината изложи в Пентагона приоритетите за сигурността през ХХІ век, като посочи, че Китай ще им бъде дългосрочна грижа, следователно на САЩ едва ли някога ще им е до нас. При това се пита до кога ще расте държавният дълг на Щатите и няма ли някога балонът да се пукне?
Против механичното обединение на цивилното и военното разузнаване може да се изложат сериозни доводи. Първо, България изпълнява задачи на НАТО, а партньорството със страните-членки на Алианса се води не само между аналогичните служби, но и на конкретни подходящи равнища в тях между равнопоставени структури. Всички натовски страни (без Германия) имат отделни военни разузнавателни служби и при оперативното взаимодействие те ще търсят у нас съответните контрагенти. Кръстосването – западни военни и български цивилни – няма да е продуктивно, защото всяка от тези служби има принципно различни задачи, говорят на различен професионален език, не е еднакъв протоколът и технологиите на общуване.
Второто съображение „против” е, че когато такива служби се обединяват, то това не става на паритетни начала, а по-скоро едната поглъща другата. Не ще и съмнение, че цивилната НРС ще излапа военната СВИ по примера на ДАНС. Но там ефектът бе почти никакъв. На високопоставен директор в ДАНС бе зададен контролен журналистически въпрос кой оглавява тяхната военна дирекция „В”. Последва чистосърдечния отговор „Не зная”. А името на Кирил Узунов изобщо не е тайна дори за обществеността. Бившите служители на НСС са си все така на „Хладилника”, военните продължават да са в сградата на МО-2 срещу „Пирогов”. Но когато преди четири години започна преструктурирането на службите в рамките на ДАНС, първите съкратени бяха „чуждите” от ВКР. В такива случаи закономерно някои структури губят идентичност и се размиват минали и настоящи отговорности.
Разузнавателното осигуряване на контингентите ни зад граница е само една от задачите на СВИ и тя, по признание на коалиционните партньори, го прави добре. Неизвестен факт за обществеността ни е, че българското военно разузнаване първо „изкопа” информацията с два дни преднина, когато на 13 септември 2011 г. талибаните удариха четири важни обекта в Кабул – щаба на коалиционните войски ИСАФ, посолство на САЩ, както и разузнаването и контраразузнаването на Афганистан. Атентатите бяха посрещнати организирано и затова пораженията бяха сравнително малки.
Контингентите ни зад граница са само един аспект от дейността на СВИ. По-важното е, че единствено военното ни разузнаване притежава необходимия капацитет да даде комплексна оценка на случващото се в регионален и световен мащаб от военна, политическа и икономическа гледна точка и да осигури достоверна информация за определянето на външнополитическите приоритети на страната. Само така може да бъдат вземани аргументирани решения в изграждането на държавната политика по въпроси от различно външнополитическо естество.
Третият довод се отнася до дейността на нашите военни аташета. В целия свят те имат не само представително-координационни функции, но изпълняват и информационно-разузнавателни задачи. Ако България се откаже от апарата на военните аташета, това ще е революционен принос в областта на военната дипломация в света.
Четвъртият довод против сливането (разбирай придаването на СВИ към НРС) е еретичен. Като го чу от устата на журналист, полковник от военното разузнаване подскочи като ужилен: ”Сакън!” Става дума, че почти във всяка секретна служба по света са ставали стратегически провали от „къртици”, които за продължително време са ги блокирали тотално. И никоя служба не е застрахована! Но ако НРС и СВИ функционират изцяло или поне относително самостоятелно, всяка от тях ще е резервна на другата.
Ползите от сливането на двете служби ще са практически нищожни, като например създаване на обща система за логистика. А рисковете от разклащането на устоите на добре функциониращото разузнаване са огромни и не струват жалките грошове от икономиите. Така че премиерът Бойко Борисов като прагматичен интелект следва внимателно да пресметне преимуществата и недостатъците на трите варианта преди да последва измамния глас на сирените Иван Костов, Димо Гяуров и на техния акапелен съпровод. И никога не трябва да забравя, че разузнаването трябва да се развива и усъвършенства чрез еволюция и никога по революционен път. Апропо, след 1944 година властите в България далновидно са запазили нашите агенти в околните държави.
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ
[email protected]
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
