Миналата година, през септември, в Лондон беше открит мъртъв агентът на ЦРУ – Симон Коц, който заяви два месеца преди смъртта си, че трагедията, в която загинаха около 3 хиляди души, е грандиозна специална операция, и че има неопровержими доказателства за това престъпление. През септември 2015 г. Коц имал намерението да огласи документите, които хвърлят светлина върху тази трагедия, но на 3 септември е открит мъртъв в квартирата си.
Това не е първото загадъчно убийство на изследователи на септемврийската трагедия през 2001 г. На 13 април 2014 г. беше застрелян американският писател Майкъл Рупърт, който, изучавайки документите за терористичния акт на 11 септември, се натъкнал на любопитната информация, че за да финансира тайни операции, ЦРУ търгувало с наркотици с поддръжката на известни нефтени компании, пише bultimes.com. Една година по-рано, през 2013 г., в Англия, в собствения му дом беше открит трупът на агента по национална сигурност Филип Маршал, заедно с телата на непълнолетните му деца. По-късно стана ясно, че ЦРУ има пръст в това гръмко убийство. Маршал обещал да публикува документи, които показват, че администрацията на президента Буш — младши е била в сговор с разузнаването на Саудитска Арабия, която тренирала бъдещите изпълнители на терористичния акт на 11 септември.

След убийството на С. Коц миналата година, колегите му посочили, че той имал секретна информация, свързана с участието на президента Буш във въздушните атаки срещу кулите близнаци и Пентагона. Работата му над сензационната книга била прекъсната от загадъчното убийство, а секретните материали и черновите на ръкописа изчезнали по загадъчен начин.

Какво е искал да разкаже бившият служител на ЦРУ? И има ли връзка между неговото сензационно изявление и загадъчната авиокатастрофа през август 2015 г.?

На 1 август 2015 г във Великобритания катастрофира частен самолет по времето на аварийното му кацане; по-късно става ясно, че на борда му се намират роднини на „терорист №1” Осама Бен Ладен – мащехата му, доведената му сестра и мъжът й. Дали този случай е съвпадение? Защо 15 години след терористичния акт на 11 септември 2001 г., по загадъчен начин загиват свидетели и изчезват улики? И дали този факт е свързан със сензационното изявление на американския конгресмен Стивън Линч, който призова днешната администрация на САЩ да обнародва 28-те страници от материалите по разследването на въздушната атака на 11 септември? Данните от цял раздел са засекретени при президента Джордж Буш-младки. Тогава правителството обяснило този факт с интересите на националната сигурност. Но днес се промъква информацията, че засекретените материали са свързани с тайните контакти между двете семейства – на Бен Ладен и Джордж Буш.

На 11 септември 2001 г. 19 терористи отвличат четири самолета. Единият самолет катастрофира в Пенсилвания. Другият „Боинг” е насочен срещу Пентагона. Другите два „Боинга” се врязват в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк.

„Самолетите, които се врязаха в кулите, са просто постановъчно зрелище. Властите имаха определени причини, за да накарат обществеността да повярва, че кулите са паднали сами. Аз съм сигурен, че кулите бяха минирани…” – обяснява докторът по философия в областта на физиката в Кембриджския университет – Джон Д. Уайндхем.

Любопитен факт е, че в официалната версия на правителствената Комисия, която провежда разследването на терористичните актове, няма нито дума за третата паднала кула, която е под №7 и също е част от Световния търговски център.В нея не се врязва самолет, не е подлагана на терористична атака. 47-етажният небостъргач, чиято основа е изградена от метални конструкции, може да издържи на ураган, цунами и мощно земетресение, се срива като картонена къща за седем секунди. А пожарните са били евакуирани няколко часа преди кула №7 да падне, защото някой пуснал слуха, че тя ще се срути, макар че съдейки по снимките, огънят е само на няколко етажа и не представлява опасност за сградата. Според Уайндхем при кула №7 има „контролиран взрив”.

Собственикът на трите срутили се кули е Лари Силвърстайн, голям играч на пазара на недвижима собственост. Шест седмици преди 11 септември той взема кулите близнаци под аренда и кулата №7. За неговите конкуренти това е нерационална постъпка, тъй като кулите са като „бели слонове”, издръжката им е направо разоряваща. Ежегодно те „изяждат” милиони за електричество, вода, отопление и ремонти. Предишните им собственици мечтаят да ги съборят и на тяхно място да изградят рентабилни жилища. Но властите, макар че не били против, не позволявали сградите да се разрушават. Страхували се, че канцерогенният азбестов прах при падането на кулите ще заседне в Манхатън, а това означава, че хората ще започнат да завеждат дела и ще разорят градския бюджет заради влошеното си здраве.

Тези факти означават, че небостъргачите на Световния търговски център пречели на някого. И изведнъж като в приказка се появява бизнесменът Лари Силвърстайн, тясно свързан с правителствените кръгове. Той е готов да вложи за арендата на кулите повече от три милиарда долара и бързо сключва договор за 99 години, но успява и да увеличи застраховката на кулите. При това за самата аренда на сградите Лари успява да изплати само един относително неголям транш, след което кулите рухват. В резултат от сделката Силвърстайн получава от рухването на кулите повече от 8 милиарда доларна, подчертава Уайндхем.

Журналистите от CNN съобщават, че е взривена и третата кула. Но след половин час нито в една от американските новини няма никакво споменаване за взривове и повече никога няма да има.

Фактът, че сграда №7 рухва рано вечерта на 11 септември нагледно показва, че самолетите терористи въобще са били излишни, защото разрушаването на кулите близнаци би се случило във всякакъв случай. Някой е искал те да рухнат и те рухват. Някой е бил информиран за въздушната атака, за да може след това да хвърли цялата вина върху терористите. Желаещите да превърнат небостъргачите в бетонени руини са много и един от тях, колкото и странно да звучи, може да бъде самият им собственик.

„Вероятно сградите са били минирани. Има данни, че няколко седмици преди събитията на 11 септември, посред нощ – около три часа, до сградите доближили камиони, след това се чувало как някой работи в шахтите на асансьорите. Там някой пробивал в продължение на няколко седмици, и то само през нощта. Но за това, че тези факти са свързани с миниране, нямам преки доказателства…” – озвучава гледната си точка Уайндхем.

Теоретично е възможно кулите да бъдат минирани с обикновен взрив и сблъсъкът на самолетите може да му помогне да избухне. Но за това трябва да се работи много дълго време, особено като се имат предвид мащабите на Световния търговски център в Ню Йорк. Ако такава работа е вършена, Лари Силвърстайн няма отношение към минирането на небостъргачите, тъй като според сроковете се получава, че те са започнали преди той да наеме Търговския център. Ако в основата на кулите е заложен взрив, това би могло да продължи до няколко месеца.

Съществува мнението, че сградите на Световния търговски център са били минирани още през 60-те години, в момента на строежа им. Строителният кодекс на Ню Йорк не позволявал да се започне изграждането на небостъргачи, докато проектантът не предостави план за разрушаването им в случай на аварийна обстановка или други ситуации.

Но традиционните методи за разрушаване са били приложими само към сгради от стария тип. А кулите близнаци са били ново конструктивно решение. Никой не знаел как трябва да бъдат разрушени те; имало нужда от нещо принципно ново, което да убеди чиновниците да издадат разрешението за строежа. И това ново е намерено. Авариен ядрен взрив. Никой нямал намерение да взривява Търговския център; това било просто нестандартно решение, за да се заобиколят бюрократичните спънки. И се наложило ядреният взрив да се заложи дълбоко под земята, така че новите високи сгради да бъдат в епицентъра на условния взрив.

Но каквото и да се е случило, без помощ отвън трите кули на Световния търговски център не биха се разрушили. Изводът е следният: нито бизнесмените, нито властите са имали намерението да спасяват сградите. В тази ситуация на всички е било изгодно да припишат цялата трагедия на Осама Бен Ладен.

Изпарилото се злато
През 2007 г. по кубинското радио Фидер Кастро прави сензационното изявление, че скриването на истината за 11 септември 2001 г. е свързано с изчезването на стотици тонове злато, които се съхранявали в мазетата на Световния търговски център.

В пресата все повече се появяват данни за кралските семейства от Югоизточна Азия, т.нар. Dragon Family. В СМИ се говори за „бели дракони”, „жълти дракони”, сини, сиви, сиво-кафяво малинови, черни. Т.е. тези семейства са седем. Когато се създава Федералният резерв в САЩ, участници и учредители са и тези семейства от Югоизточна Азия.

В годините на управлението на Кенеди семейството Дракони предало поредната голяма партида злато на Америка и така поддържало плановете на младия американски президент, който искал да пусне банкноти, които да не са контролирани от семейство Ротшилд. Златото на кралските династии, предадени на САЩ, се оценявало на 144 милиарда долара. През 2000 г. семейството Дракони, които в този момент ръководела филипинската династия, поискало да им бъде върнато златото. Съдебните инстанции удовлетворили молбата им.

Когато става дума за златото, може да има различни сценарии в развитието на събитията. Напълно е възможно в мазетата на кулите да не е имало злато. Но по всичко личи, че финансовият модел на САЩ не зависи много от златото на кралските семейство. Известно е, че в брокерските фирми, които се намирали в кулите, имало много ценни документи, в по-голямата си част правителствени облигации за стотици милиарда долари. Затова разрушаването на Световния търговски център и Пентагона от четирите самолета и гибелта на почти 3000 души може да не се разглежда като „нападение на терористи”, а като престъпление с конкретни финансови цели.

ФБР съставя списък с имената на 19 терористи, но става ясно, че някои от тях и до днес са живи. Съществуват малко доказателства, че терористите въобще са били на борда на самолетите. Поне двама от тях са били осведомители на ФБР една година преди терористичните актове, твърди Уайндхем.

Въздушните удари са нанесени срещу финансови обекти: банки, брокерски фирми, хранилища на ценни книжа и дори счетоводни къщи на Пентагона. Същия ден – 11 септември 2001 г. Комисията по ценните книжа и фондовите борси обявява извънредно положение в страната. И за пръв път в историята на САЩ иска извънредни пълномощия. Това позволява да се погасят секретните правителствени облигации приблизително с 300 милиарда долара.

Един ден преди взрива на кулите близнаци, на 10 септември, заместник-министърът на отбраната на САЩ и впоследствие президент на Световната банка – Пол Вулфовиц, обявява, че от бюджета на Пентагона по странен начин за изгубени трилиони долари. На следващия ден тази информация е забравена. СМИ не съобщават нищо за шокиращата финансова новина от Пентагона и не питат къде са отишли парите на данъкоплатците.

Икономистът Михаил Хазин на сайта на едно известно списание, един ден преди 11 септември прогнозира терористични актове, които обяснява достъпно и логично:

„На сайта на списанието „Експерт” аз написах, че в близко време американците ще организират някакви големи терористични актове срещу себе си. Направих аналогия с терористичния акт против посолството, т.е. ми се стори, че това ще се случи по-скоро извън САЩ. …и че ще хвърлят вината върху Бен Ладен, защото в последно време, два месеца преди терористичните актове, американската преса започна да го полива с помия…”

Анализът на Хазин се основава на дълбокия анализ на икономическата ситуация. През 2000 г. ресурсите на САЩ, доставени след разграбването на Съветския съюз, са изчерпани. Темповете на растежа спадат, започват да се пукат финансовите балони, а отиващия си Бил Клинтън е направил редица глобални икономически грешки, в частност отменил много закони, приети още в годините на Голямата депресия, които позволяват да се оживява икономиката, дори невинаги по законни пътища.

Целият финансов модел на САЩ се гради на Бретон-Уудския договор от 1944 г., когато брутният вътрешен продукт на САЩ е повече от половината от световния. Финансовата политика на Америка се държи на постоянното разширяване на зоната на долара и на този принцип печатат парите. Но понякога настъпват моменти, когато вече няма накъде да се разширява зоната на долара. Настъпва криза, поради преизлишъка на печатаните пари, т.е. на емисиите. Ако емисиите се спрат, тогава няма да има печалби.

През есента на 2001 г. в САЩ силно падат котировките и покупателната способност на долара. „Спекулативният балон” вече е готов да се пукне и взривът може да бъде предотвратен само с извънредни събития, съизмерими с война. По думите на Михаил Хазин се повтаря типовата ситуация за Америка, когато организирането на крупна провокация позволява да се хвърли върху нея вината за неизбежната криза.

Въздушната атака срещу кулите близнаци в Ню Йорк отваря за САЩ нови икономически възможности, тъй като оправдава включването на печатната машина и разширяването на доларовия сектор в световната икономика. Безпрецедентно е заявлението на тогавашния шеф на Федералния резерв – Алан Гринспън, за готовността да се предостави на банковите и финансовите структури в други страни необходимият обем от налични долари, уж за да бъдат предпазени от нежелателните последици от атаките срещу Търговския център и Пентагона.

В резултат от 11 септември укрепват позициите на долара в глобалната финансова система, а световната икономика е приведена в режим на извънредно положение или в „очакване на война във всяка точка по света”. И, разбира се, картбланшът за „антитерористична операция” против целия свят рязко поправя и оздравява финансово-икономическата ситуация в САЩ.