Бюджетът ясно показва, че има объркване и липса на яснота за това какво трябва да се случва като политика в България. Ако хората на Слави Трифонов продължат да действат така и това прерасне в нещо по-голямо, ще бъде смел ход, за да се развърже "дилемата на затворника".

Има няколко партии, които се страхуват дали ще влязат в парламента, но тази партия, която първа излезе от Народното събрание, почти 100% след това ще влезе обратно, коментира пред БНР финансовият анализатор Кузман Илиев.

Той не изключи възможността някоя от партиите да иска край на това правителство и този финал да дойде през неразбирането за бюджета. "Рискът ще бъде възнаграден. Но това е смел ход".

Илиев допълни, че има два пътя пред страната - трънлив и лесен: "Болезненият е да седнем и честно да си кажем кривиците, да оптимизираме всичко, което се случва в администрацията, да оставим бизнеса да диша, но да няма привилегировани. Другият път е да се хлъзнеш, популизъм, народна любов, дълг, само че вегетираш и се спускаш по наклонена плоскост".

Във връзка с дебата за минималната работна заплата той посочи, че това е антисоциална мярка: "Но в бюджета има и разумни ходове - данъчните облекчения за семейства. Намаляването на данъците и акцизите са правилна политика".

Анализаторът посочи, че има глобален дълг - 400% от световния БВП. "Такова чудо не е било".

На въпрос защо винаги има стремеж да се угоди на чуждия интерес, Илиев отговори: "Преди сме гледали дядо Иван, сега гледаме чичо Сам. Не знам каква е историческата причина. Ние не генерираме държавници, хора, които мислят за България, а генерираме хора, които мислят за държавната позиция като за трамплин за по-хубави интернационални позиции, те са по-скоро наемници.

Това означава, че нямаме политически суверенитет. Но българският народ под една или друга форма ги е избрал. И в последните години политическата класа е инсталирана през служебни кабинети".