През последните дни гаврата с вярата в Христа ескалира: “тутурутки”, психолози, “модерни либерали” – кой ли не се пробва. Имаме си грехове – лични и като народ – и ни се пращат изпитания в лицето на такива лидери на мнение…
Така коментира лидерът на „България може“ и икономист Кузман Илиев изказване на Теодорра Димова, че “ вероучението в училище би било канал на руска пропаганда“.
Илиев призовава смирено в своя уникален откъм послание коментар: „В този ден на върховно смирение да се помолим за тази жена и да не я осъждаме в сърцата ни, защото е изпратена да ни изпита: разума, търпението, любовта ни към ближния„.
В този ден на върховно смирение да се помолим за тази жена и да не я осъждаме в сърцата ни, защото е изпратена да ни изпита: разума, търпението, любовта ни към ближния.
През последните дни гаврата с вярата в Христа ескалира: “тутурутки”, психолози, “модерни либерали” – кой ли не се пробва.
Имаме си грехове – лични и като народ – и ни се пращат изпитания в лицето на такива лидери на мнение…
На разпети петък на Кръста бе качен най-безгрешният. Поруган и измъчен от завистници и интриганти, той сложи на гърба си нашите грехове и ни остави Божия закон: да обичаме Бога и ближния като себе си. След него свободната ни воля действително има значение. И сами избираме или пътя на злото, или пътя на вечните дарове!
Да не забравяме, че именно тази вяра ни спои като единен народ и ни направи строители на Европа – 3-4 века преди французи и англичани.
“Проруска пропаганда” няма как да има, защото именно ние даваме православието на руснаците – век и половина след нас са покръстени.
И то: с нашите богослужебни книги, с наши архипастири, на нашата азбука. Толкова е велик божествения промисъл за народа ни!
Абсурдът е, че разпенените “русофоби и антикомунисти” днес не осъзнават, че всъщност именно богоборчеството бе съсипало и Русия, и нейната духовна майка – България. Първо, при държавния атеизъм на комунизма, сетне при либералния глобализъм на новите болшевики и богоубийци по екраните.
Всяка крачка в обратната посока е за радост и надежда, а не за укор и свирепа атака.
Духовната проказа на безверието зарази и Западна Европа, която днес се е превърнала в опасно и мръсно гето от роман на Стивън Кинг.
Само морални слепци и много неосведомени наивници могат да не го виждат и признават.
Спасението ни е да се върнем към тесния, но прав път на вярата и ценностите, които произтичат от нея.
Към посланието на Богочовека, който дори в последните си мигове на Кръста мислеше само за нашето спасение: “Отче! прости им, понеже не знаят, що правят.”, Лука 23:34
