В напрегнатия геополитически контекст на разрастваща се търговска и военна конфронтация, Пекин и Париж организираха паралелни международни срещи с коренно различни цели и послания. Това коментира бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в ефира на Радио "Фокус".
Китай търси нови лостове за влияние
Според Керемедчиев, срещата на Си Дзинпин с изпълнителни директори от цял свят в Пекин цели създаването на икономически и финансови връзки, които да представляват алтернатива на западната икономическа хегемония, особено в контекста на разрастващата се глобална търговска война, започната от САЩ.
"Срещата в Пекин има за цел дългосрочно изграждане на контакти и механизми за геоикономическо влияние", подчертава той.
Европа гледа навътре: отбрана и превъоръжаване
Обратно, срещата в Париж е съсредоточена върху вътрешни за ЕС теми – изграждането на обща отбранителна политика и реакция на намаляващата американска подкрепа. Керемедчиев предупреждава, че решенията за изпращане на военни контингенти в Украйна са прибързани, тъй като няма дори примирие.
"Сметката е направена без кръчмаря – Русия не отстъпва, а Украйна е под силен американски натиск. А Русия ясно заяви, че няма да приеме участие на войски от страни членки на НАТО в каквато и да е форма след евентуално примирие", допълни той.
САЩ и Украйна: скрити преговори и видимо напрежение
Въпреки срещите на високо равнище между САЩ и Русия, мир в Украйна не се очертава на хоризонта, твърди Керемедчиев. Според него, Москва цели протакане на преговорите, за да консолидира териториалните си печалби.
"Основната задача на Путин в момента е да печели време и територия. Преговорите са средство, не цел", заяви той.
Същевременно САЩ засилват натиска върху президента Зеленски да приеме условия за примирие, което създава напрежение между Киев и Брюксел. Според Керемедчиев това разтревожи европейските лидери, които виждат как Украйна все по-често действа под диктовката на Вашингтон.
Финансовият капан на ЕС: оръжие без бюджет
Към всичко това се прибавя и сериозен финансов натиск върху Европейския съюз. Все още не е върнат заемът по Плана за възстановяване от COVID, а нови амбициозни идеи, като 700 млрд. евро за икономическо преструктуриране (планът на Марио Драги) и 800 млрд. евро за превъоръжаване, създават рисков дисбаланс.
"ЕС не може бързо да превключи на военен режим. Изтеглянето на САЩ оставя дупка, която Европа не може да запълни сама", подчертава Керемедчиев.
Източна срещу Западна Европа: старата граница се завръща
Наблюдава се и политическо разслоение между Източна и Западна Европа. Източноевропейските държави – като страните от Вишеградската четворка, Румъния и България – имат по-близки отношения със САЩ и залагат на американския военен стандарт в превъоръжаването.
"Сякаш Желязната завеса никога не е изчезвала – виждаме ново разделение, този път не идеологическо, а стратегическо и икономическо", заключава експертът.
