Минало ли са класическите зими с по 2-3 студени месеца и много сняг?
Тук новините за любителите на белия сезон са смесени. Такъв анализ правят от Dir.bg.
Първо-лошата.
Зимите у нас, макар за някои месеци и места - с по-малко, все пак са се затоплили.
За различните месеци - с няколко десети до градус.
Най-малко се е затоплил Януари за периода от 1981 до 2010 спрямо 1961 до 1990 примерно в Кърджали и Сандански - с 3-4 десети, а най-много по планинските върхове и в по-студените райони, вкл. Северна България.
За месеците декември и февруари промяната е още по-интересна: на места тя е символична, а на места практически няма промяна.
Тук, обаче трябва да направим важна уговорка:
В сравнение с по-стар исторически период, за който не навсякъде има достатъчно данни, за местата, където те са налични, първият и последен зимен месец са се затоплили осезаемо, като това важи за февруари в по-голяма степен.
Т.е може да се заключи, с някои уговорки, че декември и февруари са се затоплили до втората половина на 20 век, след което за известно време промяната за тези месеци у нас е съвсем малка, а на места почти липсва.
В момента януари е под прицела на затоплянето, но както видяхме последната зима, "зимният воин" все още има сили да се съпротивлява, при това свирепо.
Добрата новина за зимните фенове е, че студени зими у нас поне в кратко и средносрочен период ще има.
Разбира се, класическите зими с по 2-3 студени месеца и много сняг, са ако не безвъзвратно в миналото, доста редки.
Защо е така?
Поради физически и географски причини.
Арктика се е затоплила на места и с до 3, 4, 5 градуса в някои месеци.
Но, първо: Арктика така или иначе е достатъчно студена, за да може при определен тип циркулация да "изпрати" на юг и в частност към Балканите студени въздушни маси, които за тези райони са с температури под обичайните.
Това се случи този януари, случи се през февруари 2012 и неминуемо ще се случва с различна повторяемост и в следващи години.
Друг важен момент е, че северните територии на Сибир през зимата са с отрицателен радиационен баланс.
Това означава, от октомври до март там винаги изстива повече, отколкото Слънцето успява да стопли и единственият източник на топлина в тези райони е адвекцията, т.е "вносът" на по-топъл въздух.
Тук отново опираме до тип циркулация: Ясно е, че, когато там нахлува топъл въздух, студеният или част от него трябва да отиде някъде.
Понякога, при определен тип барични полета, това "някъде" е точно Европа. Не винаги и задължително, но се случва редовно, всяка зима, с различен интензитет и повторяемост.
Все пак, в последните 6-7 години получихме и един червен "флаг":
Никога през последните сто години не сме имали поредица от 4 меки зими: След рекордно студения февруари 2012, зимите на 2012/13 до 2015/16, 4 на брой, бяха меки в повечето райони на страната, а последната от поредицата доближи исторически меката 2006/2007.
Петата зима, обаче, последната 2016/2017 отново беше рекордно студена поне за 15-годишен период и добре илюстрира тезата, че ако някой е отписал зимите у нас, е прибързал.
Извод:
Летата у нас са по-топли от тези преди 50 години и, което е по-важно, продължават да се затоплят. Поднормени лета нямаме вече над 20 години, а след 2004 имаме само две нормални, всичко друго е над норма.
Грубо и опростено казано, през лятото у нас просто няма откъде да дойде достатъчно студ за достатъчно дълъг период.
При зимата всичко зависи от типа доминираща циркулация.
Огромните заснежени пространства около Северен Урал и Сибир, дори при затоплена Арктика са и още дълго ще бъдат източник на потенциални студени въздушни маси за страната ни. Така че сурови зими, макар не такива, като описаните от класиците през 18 век, у нас ще има.
Нещо повече, по-топлата Арктика в някои години ще осигурява "странна" циркулация, както 2012 и 2017 и суровите зими ще бъдат налице.
С различно съотношение спрямо меки и нормални, в зависимост от "циркулационния късмет" на географския ни регион.
Така че, не бързайте да изхвърляте ските.
Последвайте ни
0 Коментара: