На софийското летище "информират" за аварии по инструкция от 1961 година

Информацията за пожар при полет на "България ер" по маршута София-Варна се появи в медиите в понеделник вечерта. От столичното летище тогава категорично отрекоха не само за пожара, но и въобще за инцидент със самолет. Едва след цял един ден компанията, транспортното министерство и летището признаха, че все пак е имало технически проблем, наложил аварийното спиране на самолета в момента на излитане.

По телефона единствено дежурните по пожарна безопасност и охрана  на реда на летището бяха откриваеми същата вечер, но въпросните служители категорично отрекоха да знаят за  инцидент със самолет. Направо заявиха, че сме били подведени.

От "България ер" пък никой не отговори на повикванията. Вероятно пак заради изтичане на работното време. Очевидно европейскато правило летищата и авиокомпаниите да имат нощен дежурен тук не важи. 

Чак в края на следващия ден транспортното министерство публикува на интернет страницата си доклад за инцидента. Комичното в него е признанието, че "министерството е реагирало на сигнала, подаден от медиите". 

Иначе за  инцидента със самолет BAE-146 на "България ер", изпълняващ полет номер FB977 по маршута София-Варна, е уточнено, че е извършена проверка на проблемния двигател, че не е имало пожар на борда на самолета и безопасността на пътниците, екипажа и полета не е била застрашена по никакъв начин.

Опитахме се да разберем тогава защо този случай се оказа обвит в було на секретност и часове наред администрацията нямаше адекватно поведение. От бивш служител на летище София научихме че криенето на главите в пясъка е резултат от условен рефлекс на служителите, които изпълняват указанията  на "Инструкция 134" за гарантиране на сигурността на летищата в България, въведена  през 1961 г. За спазването й до 1989 г.следяла "Дирекция охрана и сигурност" към МВР

Тя предвиждала да не се дава информация за инциденти с български самолети, преди да бъде получено официално разрешение от тогавашното държавно и партийно ръководство. Подбудите за тази забрана били според авторите на инструкцията хуманни. Те целели да не се травмират близките на пътниците и екипажа и да не се внася  паника. Тази инструкция, макар и под друго име, се спазва и днес, уточни бившият служител на летище София. От друга страна "не  е престижно" да става инцидент на твоето летище в  разгара на летния туристически сезон.

Срещнахме се и с пилот от авиокомпанията, който се представи, като Иван Ангелов. Ето какво разказа той:

След инцидента българския ЯК-40 през август 1988 г. била издадена препоръка към пилотите от тогавашната БГА "Балкан" при технически проблем, възникнал при излитането на самолета, ако има и най-малката възможност, трябва да се преустанови излитането. Това трябва да стане, дори ако е необходимо да се използва така нареченият "реверс" - обратна тяга на двигателите на самолетите, която има спирачен ефект.

В онзиденшния случай, при проблема в самолета BAE-146 на "България ер" не правен реверс, каза Ангелов. Машината просто е спряла аварийно, а това означава, че спирането е било по-рязко от обичайното и е възможно пътниците да са се разтърсили малко повече. 

Летецът подчерта, че полетът е извършван с нов европейски сигурен самолет за близки и средни разстояния, оборудван със съвременни автоматични системи за гасене на пожар. Спроед него при рязкото спиране е възможно двигателите да са изпушили, което някои по-плашливи пътници могат да възприемат като пожар. От друга страна при разко спиране се нагряват гумите и прехвърчат искри. Но в никакъв случай това не означава, че самолетът се е запалил, каза летецът.

Николай Божков, БЛИЦ