Неотдавна американското аналитично списание National Interest публикува статия под название „Пет причини, поради които нито Русия, нито Китай ще могат да потопят американски авионосец”. Това американско издание е много уважавано от БЛИЦ и често е цитирано. Преразказваме доводите на автора с коментарите на руския експерт Константин Душенов в x-true.info.
1. Американският авионосец е голям и бърз
 
Най-новите американски самолетоносачи действително са големи и бързи. Водоизместването им е до 100 хиляди тона, имат до 25 палуби, максималната им височина достига 80 м. На американците им излиза по-евтино да правят по-малък брой големи авионосци за по 80-90 самолета, макар че като се добавят корабите за охрана – ракетни крайцери, разрушители за ПВО и подводници – една такава групировка струва примерно 50 млрд долара. Само че големият кораб е по-лесна мишена, твърди Душенов.
 
Относно скоростта американското издание твърди, че самолетоносачите са постоянно в движение със скорост 35 мили/час и могат да изпреварят дори подводниците. След 30 мин от откриването им зоната за възможното им местонахождение се увеличава на 700 кв мили. Първо, дори скорост от 30 възела (55 км/час) авионосецът може да поддържа ограничено време. Второ, всъщност реално 95% от времето при бойно дежурство американските самолетоносачи се движат с икономична скорост не повече от 14 възела (около 26 км/час). При полети курсът задължително е срещу вятъра.
 
Никой няма да даде на американците този бонус от 30 мин. Дори старите съветски ракети „Гранит” на подводниците „Антей” летят до целта си малко над 500 секунди. В операция по унищожаване на американски самолетоносач със сигурност ще вземе участие не един „Антей”, като всеки има по 24 ракети „Гранит”. При залп от 24 ракети „Гранит” те не могат да бъдат прехванати.
 
Особеност на ракетите „Гранит” е, че летят непосредствено над вълните. Една лети високо и насочва останалите към целта, ако противникът успее да я унищожи, друга набира височина и я замества – заложените елементи на изкуствен интелект в тях им позволява да обменят информация и да си определят целите, като еднозначно селектират главната цел (самолетоносача) и всички се пренасочват към него.
 
Нещо повече: ракетите взаимодействат с руската Морската космическа система за разузнаване и целеуказване. По времето на СССР системата се наричала „Легенда”, а нейната усъвършенствана наследница „Лиана” и сега фиксира и съпровожда американските авионосни групи в океана, като в реално време може да насочва и да пренасочва дори ракети в полет.
 
2. Той е въоръжен до зъби и 3. Може да се защитава
 
Авионосецът наистина носи много оръжие, но те са нападателни, а не отбранителни. Той няма потенциал да се защитава, затова противовъздушната и противоподводната отбрана му я осигуряват корабите от охраната.
 
Още в съветски времена за унищожаването на един американски самолетоносач се определял наряд от един полк Ту-22 плюс подводници с крилати ракети.
 
Сега паркът на Ту-22 се модернизира и на въоръжение при Ту-22М3М постъпват противокорабни ракети от ново поколение Х-32. За тях рядко се говори в медиите, а те имат уникални характеристики: След старта набират височина 40 км и летят със скорост 5М, а над целта пикират почти вертикално.
 
4. Той действа предпазливо
 
Този мотив за непотопяемостта на американските авионосци не е развит достатъчно мотивирано. Така и не става ясно какво означава един 100-хиляден кораб върху повърхността на океана да действа предпазливо. Най-голямата предпазливост е да си стои в морската база Джексънсвил на Източното крайбрежие.
 
Всеки опит да се прекоси Атлантика веднага се забелязва и подлежи на непрекъснато индивидуално следене. Маневрирането не помага. Всяко приближаване на руската крайбрежна акватория например в оперативната зона на отговорност на Северния флот, чиито основни бази са на Колския полуостров, преминава през няколко точно определени места, теснини и проливни зони, които са добре известни.Самите американци по времето на „студената война” устройвали там противоподводни рубежи с цел да не пускат руските подводници в Атлантика. Най-известни примери са рубежът на линията нос Нордкап – остров Медвежий и между Исландия и Фарерските острови.
 
5. Военните технологии на САЩ са най-добрите в света
 
Константин Душенов не оспорва това твърдение, но казва, че руските технологии в областта на противокорабните крилати ракети са много по-добри от американските, особено при хиперзвуковото ракетно оръжие. Пример за това е истинската истерия в британските медии относно противокорабната ракета „Циркон”.
 
Първа заби тревога вестник Independent: „Не е възможно да бъде спряна „Циркон”. Дори перспективните средства за ПВО, с които възнамерява да се снабди Британският флот, ще могат да свалят цели с максимална скорост на полета 3700 км/час, а „Циркон” е способен да развие до 6000 и дори до 7400 км/час.
 
Темата за страшните руски „Циркони” е подхваната от вестник Daily Star: „Русия произвежда смъртоносни ракети, способни да унищожат целия Кралски флот с един удар. Представител на Британското министерство на отбраната счита, че руският „Циркон”, способен да носи ядрена бойна глава, напълно променя правилата за война на море. Нашите авионосци просто не трябва да ги използваме там, където руснаците ще разположат своите ракети...”
 
Вестник Mirror пише за „Циркон”: „Тя е способна на свали на дъното най-съвременните кораби. Експертите казват, че нашият ВМФ сега няма никаква защита против това страшно оръжие. Приемането на въоръжение на ракетата „Циркон” ще направи просто безполезни двата наши строящи се авионосеца на стойност по 7 млрд долара всеки.”
 
Поантата я слага вестник Daily Mail: „Приемането й на въоръжение прави безсмислена самата идея за авионосни ударни групи, а просто няма с какво да я свалим.”
 
Американците, разбира се, считат, че „Циркон” е страшен само за британските авионосци. Дали обаче ще се опитат да го проверят?
 
Превод и редакция: БЛИЦ