България се класира на тридесет и второ място в тазгодишното издание на Индекса за икономическата свобода по света, издаван от института "Фрейзър", със стойност на индекса 7,74 от максималните 10 точки, съобщиха от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Данните в изданието от тази година се отнасят за 2018 г., но ясно показват застоя в реформите и пропускането на големите възможности от последното десетилетие, посочват от ИПИ, който е местен партньор на института "Фрейзър" и член на Мрежата за икономическа свобода.

Индексът мери степента, в която политиките и институциите по света подкрепят икономическата свобода. През 2010 г., когато е било най-доброто представяне на България, страната е била на двадесет и седмо място.

Сега пред нас се класират Люксембург (7,75 общ индекс на икономическа свобода) и Перу (7,76), а с малко по-слабо представяне са Испания (7,73) и Исландия (7,71).

Според ИПИ въпреки застоя в резултата си и липсата на качествени промени в съдебната система и работата на изпълнителната власт, страната ни се изкачва нагоре поради промяната на броя страни, участващи във всяко издание, на методологията през годините, както и на влошаване на резултатите на други страни.

Подреждането на лидерите по икономическа свобода и тази година запазва обичайната си структура - на първите места се нареждат Хонконг (със стойност на индекса 8,94 ), Сингапур (8,65) и Нова Зеландия (8,53), а челната десетка се допълва от Швейцария, Австралия, САЩ, Мавриций, Грузия, Канада и Ирландия и всички са със стойност на индекса над 8.

С оценка над 8 вече са и Дания, Литва и Обединеното кралство. На другия край на класацията са Венецуела, Либия и Судан, като повечето от страните на дъното са в условия на гражданска война, тежка икономическа криза или и двете.

Според ИПИ двата проблематични подиндекса за България (съдебна система и размер на правителството) освен че са с най-ниски оценки през годините, са и тези, които не регистрират значително подобрение.

Това обезсилва донякъде останалите промени, които се наблюдават в областта на търговията и регулирането, смятат от Института.