"От силната позиция на Полша в подкрепа на Киев още от първия ден на войната можем да видим как държавата ще успее да преодолее двете си най-големи геополитически пречки. Полша винаги се е намирала между империи, сплескана между враждебни към нея сили от всички страни. Като най-стряскащи примери са Подялбите на Полша от края на XVIII век, когато Прусия, Русия и Австрия поделят Полша помежду си, и пакта Молотов-Рибентроп в началото на ВСВ, когато СССР и нацистка Германия правят същото", това пише в анализ на тема "Как Полша печели от войната в Украйна", публикуван от БГНЕС.

Ето какво още пише в анализа:

През 21 век ситуацията не е особено различна. Полша е членка на Европейския съюз и на НАТО, което я поставя в семейството на най-развитите страни в света. След излизането на Великобритания от съюза, то без съмнение може да се каже, че е доминиран изцяло от двете най-силни икономики в него- Франция и Германия.

Също така не е тайна и желанието на Париж и Берлин да централизират съюза. Това поставя Полша много често в позиция, където ѝ се упражнява натиск от тези доминиращи фигури в ЕС. Много често поляците са изкарвани “лоши” и “несподелящи европейските принципи и норми”. Това може да се види в политиката на Полша за бежанците от Арабския полуостров: тя е силно критикувана и демонизирана поради факта, че води различна политика от тази на Франция и Германия.

Този натиск се подчертава, когато се погледне ситуацията на Изток. Полша е граница на НАТО, което я поставя директно срещу Руската федерация (приемаме реалността, че Беларус е разширение на Москва). Изключителната антируска позиция на Варшава, може да се забележи с ескалацията по полската граница с Беларус, където хиляди бежанци от Близкия изток биват превозвани с обещания, че ще отидат в Европа през Полша. Това е явен опит за дестабилизация на Полша и на ЕС като цяло, от страна на Русия. Това силно противопоставяне не само срещу Руската федерация в момента, но и наследството оставено от СССР, много често води до обвинения в русофобия дори от западните ѝ съюзници.

От 24 февруари се вижда засилване на тези тенденции. Няма нужда от допълнителни аргументи, защо поляците са се притеснявали от руска военна агресия. Но пък действията на Франция и Германия в тези кризисни моменти доказват историческия прецедент на полската нация. Френските и немските интереси най-много печелеха от запазването на реда както е бил преди войната в Украйна; това си личи и по начина, по който действат след началото на инвазията: десетките разговори между Макрон и Путин, призивите да се прекрати войната възможно най-скоро, несигурността на Олаф Шолц, непостоянните доставки на оръжия и силното руско влияние в двете страни.

“Един куршум два заека”

След вече почти година конфликт Полша удря с “един куршум два заека”. Критиките на Брюксел относно върховенството на закона, бежанските политики и абортите изглеждат лицемерни. Полша понася най-голямата вълна от украински бежанци, осигурява цялата логистична база за доставки на хуманитарна и военна помощ за Киев, доставя голям брой от собствената си военна техника и показва нестихваща готовност за отбрана на ЕС и НАТО. В този контекст обвиненията към Варшава от Западна Европа звучат напълно безпочвени, докато тя защитава европейското единство с действия. Това контрастира с “водещите” сили в Европа.

Париж и Берлин не са предоставили тежки оръжия, колкото Полша. Това не е особено похвално за държави, които искат да са лидерите на Европа, а не инвестират активно в нейната отбрана. В частност зависимостта на Германия от руски енергийни източници я превърна в оръжие на Кремъл в ЕС. Това даде възможност на Полша да излезе на преден план в тези кризисни моменти; очевидното лицемерие на “хегемоните” превърна Варшава в обединяваща точка на държавите от Източна и Централна Европа.

Държавите в НАТО от тези региони (с изключение на Унгария) застанаха твърдо на страната на Киев в конфликта и се обединиха около антируското ядро с център Полша. Засилващата се несигурност и недоволство в тези части на Европа към Западна Европа (като последен пример е блокираният път на България и Румъния към Шенген) дава на Полша допълнителни тласъци в борбата ѝ за влияние в ЕС. Тази победа над Германия и Франция става изключително очевидна, когато се разгледат отношенията със САЩ и Великобритания. Оглавявайки антируската позиция, Полша стана един от най-важните съюзници на Лондон и Вашингтон.

Това доверие е директно доказателство за нарастващото влияние на Варшава и за намаляващо такова на Париж и Берлин. Пример за това са огромните покупки на полската армия на военна техника от Южна Кореа, САЩ и Великобритания, но за тях след малко.

Самоубийството на Русия в Украйна директно работи в полза на Полша. Русия е исторически враг на полските държави през историята, а сега, за разлика от миналото, Полша не трябва да прави нищо, за да надвие врага си. С всеки изминал ден Русия става по-слаба, тя се демилитаризира ефективно в Украйна, изолирана е дипломатически, икономиката ѝ е под санкции и националният ѝ престиж е напълно разбит. Източната граница на Полша е доста тиха от началото на войната, вълните от мигрантски атаки напълно приключиха, защото Москва е напълно фокусирана върху Киев.

Това даде възможност полското правителство да подсили границата си, но по-важното е, че дава шанс Полша да засили влиянието си в държави, които са в сферата на влияние на Москва, например Беларус. Режимът на Александър Лукашенко се държи на практика от силата на Русия, с нейното намаляване неговият режим също губи. Активната подкрепа на Полша към правителството в изгнание на Светлана Тихановска, може да предположи добри отношения между страните след евентуално падане на Лукашенко.

Освен очерненото име на Германия и Франция и намаляващата сила на Русия, има още два аспекта, които засилват позицията на Полша в Европа от началото на войната. Правителството на Матеуш Моравецки се радва на много топли отношения с новия министър-председател на Италия Джорджия Мелони. Продължаващи добри отношения между страните ще спечелят нов съюзник на Варшава в ЕС. Това може да има ключово значение за закони, които биват прокарвани от Франция и Германия.

Не на последно място по важност е силното побратимство между поляци и украинци. Двете страни имат изключително сложно минало, от войни до обвинения в масови военни престъпления. Всичко това обаче изглежда е останало напълно в историята. Докато украинците се сражават по фронта, те знаят, че семействата са им в безопасност в Полша. Това се засилва от огромната съпричастност, гостоприемство и интеграция на бежанците от поляците.

Подобни братски връзки, изградени в най-тежките моменти, остават за поколения напред, докато старите вражди напълно се забравят. Тази ангажираност ще се пренесе и в периода след войната, когато може да очакваме, че полски строителни фирми ще заемат първите позиции в реконструкцията на Украйна.

Крилатите хусари на XXI век

Руското нахлуване в Украйна през 2022 г. накара страните от НАТО да се опитат да укрепят отбранителната си позиция, като се сдобият с допълнително въоръжение. За никоя страна това не важи в по-голяма степен, отколкото за Полша, която се впусна в безпрецедентно за съвременната европейска история военно пазаруване. Досега това включваше закупуването и планираното закупуване на 1000 танка K2, 672 артилерийни установки K9 и 288 установки за залпов огън K239 от Южна Корея, както и 366 танка M1 Abrams и 92 бойни хеликоптера AH-64E Apache от Съединените щати.

Тя закупи и 3 фрегати Arrowhead 140 от Великобритания. Същевременно местните оръжейни производители трябва да предоставят на полските въоръжени сили почти 1500 бойни машина на пехотата, стотици артилерийски установки и безпилотни самолети. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук