Незададените въпроси: 6 часа съдийско шоу във ВСС

6 часа или един почти цял работен ден. Толкова отделиха от времето си Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, за да изслуша по т.нар. афера „Нотариуса“ и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, журналиста от „Антикорупционния фонд“ Николай Стайков и (за трети път по същата тема и по нейно лично желание) съдията от Окръжен съд – Плевен Владислава Цариградска. Съдиите във ВСС, които заседават веднъж седмично и са призвани да решават важни кадрови и административни въпроси в Темида, дори оставиха без шеф съда в Мадан, за да отделят внимание на важните си гости.

Затова пък цялото изслушване (значително по-кратък и конкретен беше Сарафов) премина като съдийско шоу с политически привкус, в което Стайков дори си позволяваше да дава съвети на кадровиците на Темида как да продължат своето „разследване“ по казуса. А за финал – въпросите, които останаха незададени изглежда са много повече и по-значими от всички отговори, които Цариградска и Стайков дадоха.

И които видимо няма да доведат до реален резултат освен трупането на медийни и политически дивиденти за гостите. След 6-часовото заседание, единственото усещане, което остана в широката публика бе на плосък римейк на хитовата БГ комедия „Преброяване на дивите зайци“.

А ето и кои въпроси останаха да висят във въздуха със страшна сила след публичното изслушване (което на моменти ту го имаше, ту го нямаше):

Кой кой е в цялата схема?

От изпуснати фрази по време на изслушването, а и предишни медийни изяви и Стайков и Цариградска споменават за съмнителни свои контакти с показно застреляния Мартин Божанов – Нотариуса, сочен от тях за мастит брокер в съдебната система. Пред ВСС Стайков ясно заяви, че с Нотариуса го свързали „общи приятели“. Кои са тези приятели и част ли са те от задкулисните кръгове на влияние както в Темида, така и в цялата държава, не стана ясно. Защото никой от кадровиците не попита.

Както никой не попита и Цариградска за обръщението „Марти“, с което тя нарича Нотариуса и което издава значителна близост, различна от тази на жертвата (по нейни собствени думи) с нейния изнудвач. Никой в съвета не се поинтересува и от друго – редица медийни публикации сочат, че в най-близкия семеен кръг на Цариградска има лица с тревожна и дори криминална репутация. Като се започне от съпругът й Марио Бировски, известен в Плевен с псевдонима Марио Бокса, и който е сред подсъдимите по едно от първите дела за рекет у нас.

В редицата трябва да се добави и девера й – Ивайло Бировски, който е сред най-приближените на плевенския подземен бос Камен Балбузанов-Куката. И не на последно място – баща й, Александър Цариградски, познат и като агент „Станчо“ на Трето управление на ДС е участвал в имотни схеми.

В същото време Цариградска също е част от популярен кръг за натиск върху Темида – Съюза на съдиите в България, а самата тя бе сред инициаторите на подписката на Съюза на съдиите в България, с която се оправдаваше предсрочното пускане от затвора на осъдения за убийство Джок Полфрийман. На този фон първият и най-важен въпрос, който дава и контекста на всяка история: „Кой кой е и за какво се бори“ не беше зададен.

Кои са кръговете в Темида и кога медиите са лоши?

От изслушването на Цариградска и най-вече от поведението на кадровиците на Темида стана ясно и друго много сериозно явление – в съдебната власт има не просто кръгове за влияние, но и „наши“ и „ваши“ медии, които ту са добри, ту лоши, когато публикуват информация за съмнителните дейности на различни магистрати. Иронията е в това, че докато Цариградска се обрисуваше като жертва на рекет, организиран според нея през медийни публикации за опасните й семейни обвързаности, на метри от нея стоеше Стайков, който през „Антикорупционния фонд“ (преди това и през други пак свързани помежду си медии като „Икономедиа“) редовно е част от организирани срещу други магистрати разследвания за „опасни връзки“.

Никой от ВСС обаче не попита с какво публикациите за фамилията на Цариградска се различават от тези за редица други магистрати, публикувани в медии – като се почне от „Осемте джуджета“, редовните атаки на „Капитал“ срещу съдия Петя Крънчева от Софийски градски съд и се стигне до медийни публикации срещу сегашния и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Основно правило на демокрацията е свободата на словото, а правото на журналистите да питат – изконно.

След изслушването във ВСС обаче обществото остава с впечатление, че има магистрати с „медиен имунитет“ и въпросите, свързани с тяхното житие и битие не просто са забранени, а се изкарват натиск върху независимостта на съдебната власт. Право, което нито един български гражданин няма и не може да има.

Защо сега и кой има интерес?

Най-важният въпрос винаги е „защо“. А в аферата с „Нотариуса“ той може да бъде зададен така – защо сега и кой има интерес от медийните изяви /които не казват нищо ново) на Цариградска по темата? И още по-важното – свързан ли е този тайминг с предстоящите избори на редица шефове в Темида. Все пак изборът на нови членове на двата съвета – съдийски и прокурорски, главен прокурор, че дори и шефове на новата Антикорупционна комисия и КОНПИ вече чука на вратата, а явно мераклиите за тези постове са не един и двама и битката за тях ще е кървава.

Затова е важно да се знае прави ли се политически пиар на гърба на една доста притеснителна съдебна афера не е ли целият този медиен шум опит да се прикрие какво всъщност се случвало между Цариградска и „Марти“? И най-важното в целия този медиен каламбур от незададени въпроси, удобно изпуснати реплики и политически въздишки – кой печели? Защото към момента едно е сигурно – печелившите не са гражданите. А както добре знаем, когато всички кръгове се уредят с власт, народът остава в опозиция. На тези, които са призвани да бранят законността и държавността.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук