Ако напрежението в Персийския залив продължи да се задълбочава, цената на бензина в България може устойчиво да надхвърли 2 евро за литър в близко бъдеще, заяви бившият министър на енергетиката Александър Николов в предаването „120 минути“. Той свързва риска от поскъпване с две ключови фактора: критично ниските нива на стратегическите резерви в САЩ и потенциалното затваряне на вторият основен маршрут за износ на петрол през Червено море.
Когато петролът остава устойчиво над 100 долара за барел, опасностите надвишават простото поскъпване на горивата. Рискът се разпростира върху транспорта, продоволствието, лихвите и способността на държавата да изпълни бюджета си.
Българската енергетика се оказва в критична ситуация. Конфликтът на Близкия изток отново повиши цените на петрола. Въпросите около „Лукойл“ продължават да се натрупват. В АЕЦ „Козлодуй“ се разменят сериозни обвинения. Договорът с „Боташ“ остава един от най-чувствителните въпроси в сектора.
„Две важни промени от последните седмици създават риск от поскъпване. Първо, стратегическите резерви на САЩ са на критично ниски нива. Второ, потенциално може да бъде затворен и вторият ключов маршрут за износ на петрол през Червено море - Баб ел-Мандеб“, заяви Николов.
По неговите думи това би създало огромни затруднения в цялата верига на доставки. При ограничено предлагане цените на суровината, от която се произвеждат бензин, дизел, керосин и други горива, могат да се повишат значително.
„България разполага с критична инфраструктура - рафинерията, която при добро управление генерира непреки приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ. Затова едно от най-странните и най-неразумните решения на предходния парламент беше забраната за износ. Там не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и международния износ“, смята той.
Николов отбеляза, че България участва в общ пазар. „Освен това в самото решение, което първо беше на ниво комисия, а после и на Министерския съвет, се казва, че износът се забранява, но след това са изброени 6 изключения. Всички те зависят от един човек - директора на Агенция „Митници“.
„Тогава така беше решено и доколкото знам, към момента няма промяна. Това създава административни затруднения, забавя управлението на количествата и вземането на решения в рафинерията. Надявам се новото ръководство, предвид случващото се в световен мащаб, да може да действа по-спокойно и по-бързо“, посочи Николов.
По его думи след събитията в Персийския залив комбинираният дневен добив на Саудитска Арабия и Русия достига около 20 милиона барела. Световното потребление варира между 101 и 105 милиона барела дневно в зависимост от сезона.
„Това означава, че ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“.
„Именно затова при по-интензивни атаки разликата между цената на американския и руския петрол се свива, а понякога цената на руския петрол дори става по-висока“, добави той.
Николов уточни, че когато предлагането е недостатъчно, всички купуват каквото могат да намерят на пазара.
„Това обяснява и защо настоящите собственици на подобни активи нямат особен стимул да продават, ако военните конфликти продължат“.
„От икономическа гледна точка текущата обстановка в Персийския залив е благоприятна за Русия. Благоприятна е и за САЩ, които също произвеждат около 20% от световното потребление. Основният носител на разходите е Европа поради своята енергийна политика от 2010 година насам“, заяви той.
