В статия за електронното издание на скопския вестник „Нова Македония“ професорът по право Димитър Апасиев извежда четири спорни законови точки, които според него се съдържат в договора за името, подписан от министрите на външните работи на Македония и Гърция - Никола Димитров и Никос Коцияс в село Нивици (Псарадес) в неделя.

Ето кои са те:

1. Първият спорен момент във вече подписаното споразумение между Македония и Гърция е, че македонският външен министър Никола Димитров, съгласно член 119 от Конституцията на Република Македония, изобщо няма мандат да сложи подписа си, тъй като този договор не е технически, по същество е идентификационен . Преспанското споразумение навлиза във вътрешни въпроси в рамките на конституционното право, което означава, че единственият, който има мандат да подписва подобни договори е президентът на Република Македония.

Заговорниците в плана да бъде заобиколен президента на страната в изпълнението на Преспанския договор залагат на аргумента, че бившият президент Киро Глигоров също не е подписал Временното споразумение с Гърция от 1995 година. Но трябва да подчертая, че Законът за сключване и ратификация на международни договори е приет през 1998 г. (три години след Временното споразумение) и оттогава влиза в сила правилото президентът да подписва закон за ратификация. Това означава, че с отказа на Георги Иванов да подпише Закона за ратифициране на договора (както той вече обяви, че ще направи), т.е. след суспензивното действие (след първото гласуване в парламента) и след „джобното вето“ (след повторното утвърждаване в парламента), настъпва ситуация, както със Закона за употребата на езиците: няма подпис - няма закон.

Без подпис от президента Законът за ратифициране на Преспанския договор, дори да бъде публикуван в „Държавен вестник", ще бъде отменено от Конституционния съд. Първата причина за отмяната ще бъде техническа – именно поради липсата на подпис от държавния глава.

2. Всъщност Конституционният съд не е компетентен да разглежда международните споразумения, но е компетентен да преценява законосъобразността на Закона за ратифициране. В тази връзка трябва да се знае, че Конституционният съд вече е извършил прецедент, като премахна международно двустранно споразумение. Това се случи през 2002 г., когато бе отменено двустранно споразумение за газопровод, подписан през 1999 г. от правителството на ВМРО-ДПМНЕ начело с тогавашния премиер Любчо Георгиевски.

3. В закона, за да се промени решение, същата процедура трябва да бъде извършена в момента на неговото приемане. По този начин законът се променя със закон, референдум с референдум. Така че референдумът трябва да бъде задължителен, а тук вече се появяват проблеми... След това, въпреки че гръцката страна, която според Преспанския договор се задължава да не проведе референдум, опозицията все пак може да инициира провеждането на такъв. И въз основа на резултатите от този референдум, гръцкият Конституционен съд може да отхвърли споразумението.

4. Последната пречка е фактът, че мандатът на президента на Република Македония Георги Иванов продължава до май 2019 г. (което означава, че дотогава няма да бъде подписан Законът за ратифициране на Преспанския договор), а мандатът на гръцкия премиер Ципрас, до септември 2019 г. Всичко това показва, че е невъзможна мисия Преспанското споразумение да влезе в сила до края на годината. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!

Източник: Фокус