Северна Македония претендира за исторически личности като част от стремежа си да изгради национална идентичност. Това предизвика недоволството на съседите на балканската държава. Това пише Андрю Хигинс - ръководител на бюрото за Източна и Централна Европа на "Таймс" със седалище във Варшава, в коментар за “Ню Йорк Таймс”.

Центърът на Скопие, столицата на Северна Македония, балканска държава, която се ражда едва преди 33 години като независима държава, е потънал в история.

Статуята на Александър Велики се извисява над централния площад. Статуята на баща му, Филип II Македонски, се извисява над близкия площад върху огромния пиедестал. Градът е осеян и с бронзови, каменни и гипсови паметници на поколения други герои от онова, което страната смята за своя славна и много дълга история.

Проблемът обаче е, че за повечето от изложените истории претендират други държави. Днешната Северна Македония, възникнала след разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век, няма реална връзка с Александър Велики, живял преди 2000 години наблизо в днешна Гърция, а много от другите исторически личности, почетени със статуи, са български.

Славица Бабамова, директор на Националния археологически музей, е прекарала кариерата си в изкопаване и излагане на древни артефакти и няма проблем да се фокусира върху миналото. Но тя споделя, че е разтревожена от множеството статуи, издигнати от страната ѝ в опит да изгради държавна и национална идентичност.

"Имаме толкова богата собствена история и толкова много неща за казване. Но не виждам никаква нужда да се натрапва целият този пресилен маркетинг", каза тя, жестикулирайки към статуята на Александър Велики по време на интервюто.

Тя добави, че по-важни за Северна Македония и безспорно част от нейната история са златната погребална маска и други зашеметяващи артефакти, които предхождат Александър и са открити в древен некропол край село Требенище в Северна Македония.

Изграждането на идентичността на Северна Македония отдавна предизвиква раздразнението на Гърция, която твърди, че древна Македония е част от нейното наследство и има регион, наречен на нейно име. Ядосана е и България, друга съседка, която много държи на някои от историческите личности, особено на един български владетел от X в., чиито статуи сега са в центъра на Скопие.

Споровете за това кой е наследник на миналото не само разтревожиха учените, но имаха и сериозни последици. Те също така помрачиха амбициозния проект за изграждане на държава, основан на история, която други настояват, че им принадлежи - особено Александър Велики.

Александър, герой-завоевател, чиято империя се простира от Балканите до Индия през IV в. пр.н.е., е роден в град, който днес се намира в Гърция. Историците са единодушни, че той не е живял на територията на днешна Северна Македония и не е говорил на нейния славянски език. Славяните пристигат в района стотици години по-късно.

Но част от територията на Северна Македония всъщност е била част от древното Македонско царство и е осеяна с археологически обекти, съдържащи артефакти от онова време.

Проблемът, казва г-жа Бабамова, директор на музея, не е в това, че Северна Македония няма връзка с времето на Александър Велики, а в това, че е преувеличила претенциите си. Това, добави тя, е започнало след разпадането на Югославия, когато националистите са започнали да търсят начини да укрепят крехката си нова държава.

"В края на 90-те години на миналия век се стигна до някаква истерия", каза тя.

Гърция, разгневена, когато съседката ѝ обяви независимост през 1991 г., използвайки името Македония, се зарече да блокира влизането ѝ в НАТО и Европейския съюз.

Като част от споразумението с Гърция през 2018 г. тя се съгласи да се нарича Северна Македония - име, което гръцкото правителство прие като достатъчно отдалечено от древното кралство Македония и Александър Велики.

Точно в момента, в който се успокоиха отношенията с Гърция, България повдигна свои собствени оплаквания, настоявайки, че Македония е изкуствена нация, създадена от комунистическите партизани, провъзгласили държавата през 1944 г., и говори на български диалект.

В търсене на историческа котва, с която да подсигури новата държава, централното правителство преди десетилетие вложи стотици милиони евро в мащабен проект за преустройство на Скопие.

Той изпълва центъра на града със статуи и превръща скучните правителствени и търговски сгради в дворци с колонади, наподобяващи кичозен холивудски декор за филм за древността.

Неспокойното албанско малцинство в страната също се потопи в историята, като утвърди собствената си отделна идентичност, издигайки голяма статуя в чест на Скендербег - албански военачалник, който през XV в. повежда въстание срещу Османската империя.

"Липсва ми старото Скопие", казва г-жа Бабамова, директор на музея, и с носталгия си спомня как е изглеждал градът ѝ преди нахлуването на статуите и колоните в гръцки стил. "Той е загубил душата си."

Колоните са предимно кухи, а някои от древните ерзац фасади вече започват да се рушат. Премиерът, който разпореди преустройството, Никола Груевски, избяга в Унгария през 2018 г., за да избегне присъда за корупция.

Но неговата партия с националистически уклон се върна на власт, след като спечели президентските и парламентарните избори на 8 май.

Сегашното ѝ ръководство изглежда е охладило възторга си към Александър Велики, но не вижда причина да премахне неговата или другите статуи. "Това не е фалшива история, която току-що сме произвели", настоява заместник-председателят на партията Тимко Мукунски. "Има историци, които твърдят, че имаме реални връзки" с древна Македония.

Твърдо решено да запази тази връзка, новото правителство разгневи Гърция, като даде знак, че иска да премахне думата "север" от името на страната. По време на церемонията по полагане на клетва през май новоизбраният президент нарече страната само Македония, което предизвика напускането на гръцкия посланик.

Муцунски, заместник-лидер на новата управляваща партия, заяви, че споразумението с Гърция от 2018 г., с което се отстъпва от името на Македония, ще бъде зачетено като "политическа и правна реалност", но добави: "Харесва ли ни? Не!"

Далибор Йовановски, виден историк от Скопие, заяви, че също не харесва името "Северна Македония", но го разглежда като злощастната цена, която трябва да се плати за влизането в Европейския съюз.

"Всеки винаги си мисли, че историята принадлежи само на него, че няма обща история", каза той. "Но в тази част на света всичко е подвижно. Всичко е смесено."

Някои жители на Скопие казват, че не харесват претрупването на толкова много статуи, но мнозина се гордеят с това, което виждат като почит към гордата и дълга история. "Гърците си го присвояват", казва Люпчо Ефремов, разхождайки се покрай Александър Велики. "Но той е бил Александър Македонски, а не Александър Гръцки."

Бисера Костадинов-Стойчевска, бивш министър на културата, заяви, че е планирала да освободи града от поне част от статуите, като ги премести в парк извън града. Но се е отказала, след като служителите ѝ, инструктирани да търсят нарушения на закона за устройство на територията, са установили, че "за съжаление всичко е законно".

Тя каза, че е била особено нетърпелива да се отърве от голяма визуализация на цар Самуил, български цар от X век. Статуята, която е обърната към Александър, е не само грозна и пречи на гледката, каза тя, но и "наистина дразни българите".

Тя също не е голям почитател на Александър Велики. "Изобщо не се чувствам свързана с него. Нито езиково, нито културно, нито емоционално", пише БГНЕС.