Да ни прощава гениалният британски хуморист Джеръм К. Джеръм, но заимстваме с известни промени заглавието на сборника му с шеговити есета „Празни мисли на един празен човек“.

Трудно може да се намери по-добро определение за уикендското интервю на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов пред Дарик радио от фразата „объркани мисли на един объркан човек“. 50 минути умствен поток уж на тема дали ще я бъде „сглобката“ между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и ще има или няма да има ротация във властта, но очевидно призван да играе ролята на антикризисна акция по „поправяне на щетите“ за пред „умно-красивия“ електорат на „Демократична България“.

Акция, която по всичко изглежда е предприета заради разкритията на председателя на ДПС Делян Пеевски, че Христо Иванов се е пробвал да пробута на Движението идеите за „делкане“ на държавните порции и кадруване в регулаторите и съдебната власт в съотношение 50 на 50. И макар метафорично да е „пил мазно турско кафе и седял в скута му“ е получил напълно реално и категорично „не“ от Пеевски.

Резултатът от последвалата и изсипана в радио ефира мисловна, но пък претенциозна в изказа си (като се полага за един жълтопаветен партиен лидер) дейност от страна на Иванов е объркан, а на моменти дори побъркан брътвеж, достоен за рубриката „Предозиране“ на „Дневник“. Онлайн изданието, често пъти играещо ролята на партиен флагман на ДБ, впрочем е и единственото, което обърна внимание на умотворенията на съпредседателя на „Демократична България“, надлежно препечатвайки ги в неделя на цената на огромни усилия да преведе и вкара ред в умствената му дейност.

Няма обаче редакторска намеса, дори най-добронамерената такава спрямо антикризисната акция на Христо Иванов, която да може да прикрие очевидната обърканост на мислите му. Така слушателят е буквално залят с твърдения, че „състояние, което на елегантен политологичен език се нарича „тефлон“, на уличен  е „пачавра леке не хваща“ и всъщност – видиш ли - е комуникационна технология, която е „корупция в смисъла на развала“ (?!).

А също от претенциозни литературни аналогии, прескачащи от американския фантаст Клифърд Саймък през руските класици като Илф и Петров и Чехов, според които българите имаме склонност да се обявяваме за „резерват на таласъмите“, и да стоим като един „праведен Илф до огнището, да се чешеме с черупчето и да казваме: „Заминаваме“! (бел.р. запазен е начинът на изказ на Иванов). И впечатляващи сравнения на съдебната реформа с таванско помещение, в което липсват обещаните цветя, както и умозрения, че „културата е състояние на човека“, „последната дефиниция на това какво е човек е същество-разумно и смъртно, а смъртността също започва да изчезва , а също, че „изкуственият интелект е отрицание на духа“.

Ако не разбирате какво е искал да каже авторът на тези проникновения, далеч не сте единствените. На фона на подобни изказвания, твърдението на Христо Иванов, че „Пеевски иска да вземе управлението за заложник с езиково-терористична дейност“ си е ни повече, ни по-малко диагноза за човека, който ги изрича. Казано на прост (не жълтопаветен) език. Както впрочем - отново на чист български - са наглост и опитите на съпредседателя на ДБ да прокара покрай претенциозния си наратив смехотворните защитни тезиси, че меморандумът на ПП-ДБ, разделящ на порции властта, бил „осветляване“ и еталон за морал, а също начин да не „преяде Пеевски с власт“ и да се види дали „ГЕРБ може да функционира без ДПС“.

Казваме „смехотворни“, защото разписването черно на бяло в официален документ, че управляваната от Иванов ДБ и партньорите й от ПП ще получат половината от над 80 изборни длъжности с мандати от над 5 години в регулаторите и Темида си е ни повече, ни по-малко окопаване, целящо въпросните формации да продължат да дърпат конците в държавата и след като избирателите ги изритат от властта (тенденция, показвана във всяко социологическо изследване от последните месеци). Факт, който Иванов се опитва да замаже, прибягвайки до стария свой прийом да пришие всичко на Пеевски.

Същият Пеевски, когото съпредседателят на ДБ и обкръжението му от зависими журналисти, НПО-та и самозвани „реформатори“ съвсем умишлено „сатанизираха“ през последните 10 години и който няма как да е преял с власт, защото дори не е бил във властта през този период – нито той, нито ДПС. Не само, ами сега беше и първият, който категорично спря напора на ДБ и ПП за „парцелиране“ на държавата. И продължава да е основният двигател на поне дузина законодателни инициативи и сигнали до разследващите институции, целящи да се осветлят корупционните схеми, прояждащи държавата и задкулисните договорки, дърпащи конците им.

И като сме на темата за задкулисни договорки, Христо Иванов е последният човек в парламента, който има правото да говори за такива, предвид собственото си битие и житие, документирано надлежно със снимков материал и стенограми. Като започнем от стенограмата от скандала „АРГО-гейт“, пресъздаваща тайни срещи, на които Христо Иванов обсъжда с бизнесмена със спорна репутация и още по-спорни интереси в политиката и съдебната власт Иво Прокопиев кой да е кандидатът за президент на „Да, България“ и ДСБ и се продължи с фотосите, запечатали навиците му като партиен лидер и (бивш) правосъден министър да обядва и да се разхожда свойски по софийските улици с представители на Съюза на съдиите в България и с тогавашния отговорник за мониторинговите доклади на ЕК за страната ни Юри Тавание, нашепвайки му доноси, с които механизмът да продължава да притиска държавата. 

И като сме на темата за прийома на Христо Иванов да прави срещи тайно и на тъмно, няма как да не припомним и папарашката снимка, демонстрирала как се качва в джипа на друг бизнесмен със спорна репутация и с висящи към онзи момент обвинения – Пламен Бобоков, с когото изкарва в сладки приказки над 10 минути. След като бе разкрит, Иванов сам се изкара душеприказчик на Бобоков, обяснявайки, че обсъждали „културни теми и начинания на семейството му“, за да не се усъмни някой, че всъщност са дискутирали връзките на бившия правосъден министър в съдебната власт. Същата съдебна власт, която в момента се пробва да овладее напълно в своя полза и в тази на доверениците си (а всъщност партньори) в бизнеса с предложениe позицията на главния прокурор да бъде заета от негови протежета в НПО-сектора.

Това са все факти, които не могат да бъдат оборени нито с 50-минутни претенциозни объркани наративи, нито с „любовни песни“ (по Христо Ботев), празни клишета и лъжи, насочени към електората на ДБ и обществото като цяло. А че въпросният електорат и избирателите в държавата като цяло отдавна не вярват на изпразнените му от съдържание приказки и манипулации е видно не само от цитираните вече социологически изследвания, но и от форума на „Дневник“ и по-специално от коментарите под статията, преразказваща интервюто му за „Дарик радио“. Ето само малка част от коментарите там:  

-       Христо, твоите олигарси още ли не са разбрали, че от теб нищо не става?

-       Христо виждал ли е резултата от изборите!? Виждал ли е как избирателите в България оценяват ДПС и как Да България!? Виждал ли е, че 6-партийна коалиция, в която е Да България едвам успява да събере повече гласове от ДПС , явяваща се самостоятелно!?

-       Навън има страхотен лилаво-розов залез, красив!
На кариерата на Христо Иванов…

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук