Под анонс „Ще сложи ли Румен Радев край на съучастието на България в престъпленията на САЩ в Сирия?” руското издание EADaily с апломб оповести, че страната ни „не се отказва да продава оръжие на джихадистите”.
Публикацията започва с обективната информация, че прокуратурата в Горна Оряховица е инициирала разследване след откриване в Алепо на боеприпаси, произведени в България. Както съобщил нашият вестник „Труд”, като повод за прокурорската проверка послужила публикацията на Диляна Гайтанджиева от Алепо. В изоставен подземен склад там били намерени десетки сандъци с произведени в България боеприпаси, като за производител са посочени „Вазовските машиностроителни заводи” в Сопот.
 

Именно за тази статия в „Труд” преди няколко дни разказа официалният представител на руското МВнР Мария Захарова, която заяви, че ведомството има въпроси към българската страна. В публичното пространство обаче въпросите не се появиха.
 
EADaily съобщава, че българските прокурори нямат въпроси по доставянето на боеприпасите в Сирия, тях повече ги интересувала частната фирма-износител Arcus и то в частта защо е трябвало да бъде посредник, а експортът не е извършен директно от държавния производител ВМЗ-Сопот. Подтекстът е дали държавни чиновници не са взели комисионни при прокарване на сделката през частната компания.
 
Руското интернет-издание коректно описва схемата за пътя на оръжието от Сопот до Сирия, нещо, което БЛИЦ е правил не веднъж: Българското оръжие е продавано на американските компании Chemring и Orbital ATK от името на американското правителство по държавна програма за подкрепа на съюзниците в Ирак и Афганистан.
 
ВМЗ-Сопот е най-големият партньор на американците, като тази година са увеличили продажбите 12 пъти – до $170 млн. В Бургас оръжието се товари на наети кораби, като най-често са ползвани услугите на датската H. Folmer & Co. и на кораба Karina Danica. Крайният получател е в саудитската Джеда, откъдето през Йордания и Турция се разпределя за терористите.
 
Изданието сочи факта, че статията в „Труд” излиза на 12 декември, а само след три дни за пореден път датският съд Karina Danica е натоварен с български оръжия и поема по прокарания маршрут за Джеда. При това за декември тези курсове са три.
 
До тук почти нищо ново. Неизвестно на какви основания EADaily възлага надежди на новия президент Румен Радев „да сложи край на съучастието на България в престъпленията на САЩ в Сирия”.
 
Колкото и да е русофил един човек, ако той е преди всичко българин, не може да не си зададе логичния въпрос защо пътят на оръжието не се проследи в обратен ред – от доставчика на оръжието до терористите, през посредниците и възложителите.
 
В този случай братята-руснаци са откровено некоректни. Американската компания Chemring знае, че в армията на Саудитска Арабия няма оръжия за доставяните боеприпаси по тип и калибри, че те далеч излизат от логичните и разумни обяснения. Защо Държавният департамент на САЩ не направи проверка доколко редовен и спазван е сертификатът за краен получател (ендюзер)? Защото отговорът е лесен: всичко става така, както е планирано.
 
И докато чакаме въпросите на Мария Захарова, тя може да бъде изпреварена с въпрос защо Русия не постави този въпрос в Съвета за сигурност към ООН и да бъде наложено ембарго на Саудитска Арабия за определени оръжия и боеприпаси? И този отговор не е труден: Русия е съгласна с доставянето на оръжия за терористите или поне не иска да си отваря още един фронт със САЩ. И понеже трябва да кажат нещо, да струпат вината върху някого, е избрана България като „краен получател” за упреци и морални обвинения.
 
Има ли морален аспект оръжейната доставка от България? Това е сравнимо фирма за кухненски прибори да спре да произвежда ножове, защото с неин нож е убит човек. Или компания да преустанови производството на модел ловни пушки, защото с тях е застрелян невинен човек. Така извършителят на престъплението реално се оневинява.
 
Още няколко думи за България: Американците носят определена вина за разбиване на нашия военнопромишлен комплекс в първите години на прехода към „сияйния” капитализъм. Те нямат никакви скрупули и чувство за някакво неудобство, нежели за вина. Нещата са съвсем простички и прозаични: те могат да купят боеприпасите примерно от Чехословакия, Бургас обаче е географски удобно начало за дестинация, до Суецкия канал са само два дни плаване, оттам до Джеда корабът вече е „научил наизуст” маршрута.
 
Впрочем за чест на руската журналистика макар в края на публикацията на EADaily има едно съвършено вярно съждение: „Съдбата на доставките на българско оръжие в Сирия все пак ще зависи не толкова от политическия климат в София, колкото от взаимоотношенията, които ще се установят между Москва и Вашингтон след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.”
 
Ганчо КАМЕНАРСКИ, БЛИЦ