Психологически изследвания сочат, че мемориалите изнасят чувствата навън и генерират колективни емоции. В случая с паметниците на „СВО“ Русия цинично увековечава война, която още не е приключила, за да оправдае насилието и да легитимира териториалните си претенции.
Създаването на тези паметници не е спонтанен акт на почит, а организирана държавна схема. Тя включва:
- Индустриално производство: Компании, свързани с Кремъл, произвеждат статуи в големи количества и на ниска цена.
- Логистика и идеология: Руската армия доставя монументите, а Руската православна църква ги освещава, придавайки им „свещен“ ореол.
- Институционална мрежа: Младежки движения, исторически дружества и литературни клубове всъщност служат за пропаганда и набиране на кадри.
Терминът Cultural Heritage Exploitation (CHX) описва използването на културни обекти за военна изгода. Анализът на Фиона Грийнланд – доцент по социология в Университета на Вирджиния и съ-директор на Лабораторията за информатика и анализ на културната устойчивост (CURIA) – разкрива как Русия прикрепя три основни лъжливи наратива към тези обекти:
- Че Украйна се контролира от нацисти;
- Че руската диаспора е под заплаха;
- Че украинската държавност е изкуствена конструкция.
Дигиталните изображения на паметници циркулират безкрайно онлайн, създавайки илюзия за „реалност“. Типичен пример е „Алеята на ангелите“ в Донецк.
Издигнат през 2015 г., монументът се използва за обвинения в „детеубийство“ срещу Украйна без доказателства. През ноември 2025 г. пропагандата бе надградена с музея „Бойното поле Мариупол“, представящ изкривена версия на събитията.
Тази тактика включва и „микротаргетиране“ на чужди аудитории – например фотоизложбата „Деца на войната“ в Германия, която използва образите от Донецк, за да подмени фактите с емоционална манипулация.
Механизмите на CHX не са нови. България е пример за дългогодишна културна колонизация: от паметника на руския цар пред българския парламент до демонтирането на паметника на Ботев и разрушаването на монумента на ген. Колев (отмъщение за победите му срещу руската армия) по време на съветската окупация.
Според Фиона Грийнланд, чийто екип в CURIA активно подпомага разследванията на военни престъпления в Украйна с фокус върху украинския език и култура в окупираните територии, отговорът трябва да бъде категоричен:
- Тези обекти не са културно наследство, те са дезинформация.
- Трябва да се избягват безплодни исторически спорове и да се фокуcираме върху наблюдение на информационните уязвимости.
- Необходимо е изобличаване на връзките между новите паметници и руските военни офанзиви.
Всяко разбиране на руската агресия днес преминава през дешифрирането на тези „каменни лъжи“, които имат за цел да бетонират присъствието на окупатора в съзнанието на поколенията.
