Отново за депутатския имунитет

Наред с титаничните проблеми на държавата, току се подхвърли някоя дъвка за джвакане. Като се почне от сбор на Велико народно събрание, мине се през неотложния проблем за президентска република, та се стигне до депутатския имунитет. Популистка тема, за която винаги ще се намерят читатели и зрители.

Депутатски имунитет има във всички бели държави в Европа. С различен обхват и начин на прилагане. Проблемът у нас е, че не чувстваме нашите избраници за наши. А и те се държат не като служители на народа, а обратното – смятат, че народът им е длъжен за нещо. И вторият голям проблем е всеобхватното чувство у хората за ненаказаност на овластените. Години наред депутатската карта кара полицаите от Пътна полиция да козируват или да застават мирно само, като видят синия буркан, на което съм бил жив свидетел. А бивши псевдодепутати като Камен Влахов заплашваха служители от „Паркинги и гаражи”с незабравимото: „Да не станем на кълбета”.

Като замисъл депутатския имунитет е предназначен повече да пази политиците от…самите политици. От политическия противник, който може със средствата на властта да попречи на опонента си, а на управляващите да подтискат политическия враг. И дотам трябва да се разпростира този имунитет, а не да служи като предпазен щит срещу нарушения и престъпления. Проблемът е, че нашите депутати го превърнаха точно в това, а народното недоволство и липса на вяра в законите и справедливостта го умножиха. Справка – предизборната истерия около „Братя Галеви”, Сашо Томов и т.н.

Всъщност и в момента няма никакъв проблем главният прокурор да поиска свалянето на имунитет, а парламентът да го гласува. Ставало е неведнъж, а преди седмица Венцислав Върбанов сам си свали имунитета. Въпросът „за” или „против” имунитета ще отпадне, когато хората повярват в своите избраници и в самата власт. Най-вече съдебната. Тогава избирателите сами ще поискат те да бъдат защитени. Но за това трябва време. Минали са само двайсетина години демокрация.
Евгени Петров