През 2007 г. канадската журналистка Наоми Клайн се прослави с книгата си „Шоковата доктрина. Възходът на катастрофичния капитализъм“, пише "Труд".

На основата на исторически материал от последните десетилетия тя демонстрира как едрият капитал вижда в природните и други бедствия златен шанс да приложи „шоковата доктрина“, позната ни от реформите в Източна Европа в 90-те години, и да завоюва нови територии от публичния сектор за сметка на уплашените, потънали в грижи маси, неспособни да се усетят какво става.

След урагана Катрина в Ню Орлийнс в 2005 г. например, фирмите за имоти успяха в суматохата да прогонят завинаги от града голямата част от бедното черно население от наводнените квартали и да усвоят ценната територия за нови скъпи жилища; да затрият почти цялата държавна училищна мрежа и я заменят с частни (чартърни) училища. А след 11 септември производителите на шпионска техника успяха да превърнат в ад живота на стотиците милиони обикновени пътници по летищата, които не членуват в елитни пътнически клубове.

Почти всички коментатори на ковид пандемията, в това число и аз, отбелязваха, че тя демонстрира слабостите на „либералния“ глобализъм. Приватизацията и комерсиализацията на болниците и фармацията лиши западните държави от много силни средства за борба с бедствието, с каквито разполагаше нелиберален Китай, пише още изданието.

Пословичен стана случаят с модерната биотех фирма от Бреша в Италия, която изнесе 500 хиляди бързи теста за ковид в САЩ, докато в самия този град, един от най-тежко засегнатите, болниците изнемогваха без тестове.

Стана ясно и, че фармацевтичните гиганти нямат сметка да развиват нови ваксини и лекарства за заразни болести, каквито рядко се употребяват, а инвестират само в скъпи лекарства за хронични заболявания, които се взимат цял живот.

От друга страна, мерките на западните правителства за подпомагане на пострадалите от кризата, които дори в САЩ при Тръмп са доста щедри, повишиха престижа на социалната държава и направиха по-допустимо говоренето за доскоро анатемосвания безусловен базов доход.

В същото време обаче хай-тек корпорациите, чийто финансов апетитит и класов нюх никога не са отслабвали, стартираха реализацията на мълниеносни проекти за шоково повишаване на пазарния си дял или орязване на разходите си за сметка на публичния сектор и работниците.

Още в първите дни на карантината на училищата в САЩ голяма популярност сред учителите придоби евтината и качествена онлайн платформа за виртуални класни стаи „Зуум“.

Без да губят миг, „Майкрософт“ и „Гугъл“ се нахвърлиха като вълци на новия, явно превъзхождащ ги конкурент, вързаха му ръцете с дела за защита на лични данни и принудиха държавните училища да се откажат от неговите услуги. „Майкрософт“ използва ковид суматохата и да уволни журналистите, правещи новините на сайтовете MSN и Edge, и ги замени с компютър - агрегиране от изкуствен интелект.

Докато децата, родителите и учителите се мъчеха в първите седмици на физическа изолация с непривичната работа вкъщи, която в тесните нюйоркски апартаменти често беше агония за цялото семейство, хай тейк гигантите виждаха безплатна лаборатория за експериментиране на живо на едно не кризисно, а постоянно, високорентабилно за тях безконтактно бъдеще.

Шефовете на „Майкрософт“ и „Гугъл“ Бил Гейтс и Ерик Шмид няколко пъти се включваха по телемост на брифинги на нюйоркския губернатор Андрю Куомо, който ентусиазирано приветства плановете им да създадат корпоративно-държавна комисия в щата Ню Йорк и да направят града „устойчив на пандемии“, като интегрират „технологиите във всеки аспект на живота“.

На първо място става дума за изграждане - на базата на 5G - на система за тотално следене на всяка дума, жест, придвижване и човешка връзка на всеки гражданин с разпознаване на лица, гласове и „четене на мисли“ - уж да се локализира заразата, но всъщност да се изгради постоянна и всеобхватна база данни с маркетингово - но защо не при нужда и полицейско или военно - приложение.

Полицейските и военни приложения са най-рентабилни за изкуствения интелект! „Гугъл“ (по-точно компанията-майка „Алфабет“) има клон „Сайдуок лабс“, специализиран в изграждане на „умни градове“ - градове на тоталното електронно следене и контрол. Първият реален експеримент вече тече в Торонто.

„Гугъл“ има амбиции и в „телездравеопазването“. През пандемията болниците в САЩ закъсаха с приходите от прегледи и захванаха трескаво да развиват платформи за дистанционни прегледи. Но тук се прокрадва идеята те да си останат дистанционни и след кризата - здравеопазването да се осъществява чрез „Гугъл“. Тъкмо и болниците да се отърват от скъпите си „физически“ сгради! 

„Майкрософт“ пък иска да замени скъпите „физически“ училища и учители с дистанционни, което уж ще даде достъп на децата до най-добрите учители, независимо от адреса им, а всъщност ще превърне образованието във вечен клиент на добрия чичко Бил. Не ще и дума, премахването на личния физически контакт на болния и лекаря, на детето и учителя, на децата в реалния училищен клас - и замяната им с вечно самотно блещене в екраните, е абсурд! И той ще се отнася само до масите, докато за богатите винаги ще има лични лекари и частни учители.

Пандемията е удобно плашило за налагане на безлюдна, безконтактна технология - хората са биозаплаха, а машините - не! Домовете ни се превръщат в нашето работно място, което никога не напускаме, в нашето училище, лекарски кабинет, киносалон и концертна зала, гимнастически салон и стадион, а защо не - ако началството реши - и затвор, в който изтърпяваме ковид карантината или ефективната си присъда, оковани с гривна за телеконтрол, следяща какво ядем и кога ходим до тоалетната.

Онлайн покупките ни от „Амазон“ ще ни се доставят с безпилотните коли на „Гугъл“ („Алфабет“) и направо на балкона ни с дронове.

В прекрасния нов свят ще има много по-малко учители, лекари, училищни медицински сестри, полицаи, работници по поддръжката и охраната на сградите, продавачи и шофьори. Всичко ще се управлява от изкуствен интелект, но физическата работа, естествено, ще се върши от милиони анонимни мравчици по складове и депа, кол центрове и центрове за данни, промишлени потилни и литиеви мини в Третия свят, кошмарни фабрики за месо, мляко и яйца в Първия свят - мравчици на минимална заплата, без социални придобивки и право на профсъюзи.

„Амазон“ и „Уолмарт“ са ни дали предостатъчно доказателства за това! „Амазон“ и „Уолмарт“ навред унищожават местната индустрия и търговия на дребно, ликвидират хиляди добри работни места и създават по-малко нови за работещи бедни на минимална заплата, разчитащи на социални помощи, „Медикейд“ и купони за храна, т. е. на данъците, събирани главно от бедните, тъй като гигантите не обичат да плащат данъци.

Всъщност много американци отдавна живеят с един крак в прекрасния нов свят - за кръвното и хапчетата им следи „Гугъл“, денят им се ръководи от секретарката Кортана („Майкрософт“) или Сири („Апъл“), управлението на дома и развлеченията им - от Алекса („Амазон“), на парите им - от „Венмо“ („Пей пал“), на покупките им - от „Амазон“. Но това не е всичко! Ще им се осигуряват в бъдеще и съпрузи от „Фейсбук“ или „Инстаграм“ на базата на общите лайкове и сърчица, ще им се намира работа от „Линкт ин“ заедно с терминала на работодателя, вместо тях ще гласува онлайн техният „Туитър“ акаунт...

Американските хай-тек гиганти притискат администрацията на Тръмп и местните власти като губернатора Куомо с искания за повече държавни инвестиции в тези технологии, защото, казват те, САЩ изостават от Китай, дето държавата инвестира, за да компенсира липсата на лекари, учители, магазини, полицаи и др. в бързорастящите промишлени градове.

Прогресивните сили винаги се блъскат в дилемата: дали дадено нововъведение е „нова технология“, с която не бива да се борят, ако не искат да са като някогашните английски лудити, дето чупели оставилите ги без работа машини, или е само „засилване на капиталистическата експлоатация“, с която трябва да се борят.

Основният принцип на прогресивните сили трябва да е: новата технология и повишаването на производителността да водят винаги до повишаване качеството на живот на обществото като цяло, а не до суперзабогатяването на богатите и обедняването и деградацията на всички останали. Общественият контрол над корпорациите винаги да е нащрек.