Хляб ще има и не трябва да се спекулира. Проблемите са комплексни и те засягат всички нас. Изборите свършиха и времето за глупави решения мина.

Така Николай Вълканов, председател на Сдружението "Модерна търговия" и хлебопроизводител, коментира в интервю пред БНР, налагането на таван на търговската надценка – 15%, на три вида хляб – бял, добруджа и типов.

От 1 юли влиза в сила таван на търговската надценката за трите вида в резултат на промени, които бяха одобрени тихомълком през Преходните и заключителни разпоредби на Закона за хазарта.

Таванът на търговската надценка от 15% беше гласуван в последния пленарен ден на 49-ото НС.

В предаването "Преди всички" Вълканов сподели какви са очакванията за цената на хляба и какви проблеми произлизат от промените.

"Реагирахме остро за начина, по който беше прието това решение. Нашият апел бе към президента да наложи вето. Този начин е показателен, как за един ден НС може да промени живота на хората и бизнеса", каза Николай Вълканов.

И обясни:

След разговорите с институциите - МФ и Министерство на икономика и писмо до КЗК очакваме да се спазят законовите срокове, а и да внесат анализи и становища в НС. Ако още не се е случило трябва до утре да се случи, защото има техническо време за разглеждане и евентуално за прегласуване в НС.

Ще видим дали ще влезе в сила разпоредбата.

Надценката е вторият проблем, защото практически няма методически указания, какъв е обхватът на продукцията – по-състав или по етикет, как ще се контролира и какви санкции ще има.

Според Вълканов, още при спазването на мярката, търговецът вече има проблем, защото влиза в хипотезата, че "той не купува директно от производителя, а от доставчик".

"На търговеца му се налага да изисква документи от самия доставчик, които да гарантира, че той няма да наруши определената надценка от 15%", предупреди Вълканов.

Според него другият проблем е, че таванът на търговската надценка не гарантира, че цената на артикула ще падне.

"Дали ще е по-евтин хлябът не зависи от търговеца.

Фиксирането на надценката само при крайния търговец, по никакъв начин не може да гарантира, че не може да има поскъпване надолу по веригата. Цената не зависи от него. Фиксирането на неговата цена, не гарантира фиксиране на цената, при която земеделският производител би продал пшеницата си, както и производителят на хляб. В момента, в който ограничи търговската надценка, посредникът от предходната стъпка би могъл да я обере като разлика", обясни председателят на Сдружение "Модерна търговия".