Иван Славков-Батето живя като галеник на съдбата и умря като любимец на народа. Погребението му надмина истерията около кончината на Ванга.
Логично е да се запитаме защо хората толкова много почитат човек, живял извън тяхното битие? И преди, и сега си беше принц. Не може всичко да се обясни с чар и чувство за хумор. Някой от погребението го каза: &quot;Сбогуваме се с младостта си&quot;.<br /> <br /> С Батете умря соцът. Хубавата му страна. Споменът за корекома, за Орфея... Легендите за аристократизма в условията на всеобщото равенство. С Батето умря класическият софийски тарикатлък- момче от &quot;Коньовица&quot; да стане баровец №1. При това хубавец, спортист, намиращ общ език и с министъра, и с чистача. <br /> <br /> Вече няма такива. Днешните випове - юпитата, са едни надути тюфлеци със стаж в Световната банка или нещо подобно. Обикновено гледат като настъпени змии и ни от пиене разбират, ни от жени. Това последното не е и необходимо- сега е на мода да си обратен. И преди всичко да си лош човек. За да ти имат страха. Голото уважение не е на мода. Погребахме го с Ванга и с Батето.<br /> <br /> <strong>Милен Милушев</strong>