На 26 декември, деня за почит към жертвите на Възродителния процес, пред мемориала "Тюркян чешма" в Могиляне се появиха съпредседателите на "Да, България" – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, както и лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев. Те заявиха, че отдават почит на жертвите и се прекланят пред болката на българските турци, пострадали от насилственото преименуване, пише "Труд".
Самото присъствие на политици на подобно място не е необичайно. Посланията обаче имат значение, особено когато става дума за мемориал, изграден там, където през 1984 г. е убито 18-месечното дете Тюркян по време на разпръскване на протест срещу репресивната политика на комунистическия режим.
Именно на такива места тишината често говори повече от високопарните слова и позиращите снимки за социалните мрежи.
ПР ефектът
Оставяйки настрана външния вид и поведението на част от присъстващите, трудно може да бъде подминат отчетливият ПР ефект от посещението.
Особено на фона на присъствието в коалицията на фигури, свързани с репресивния апарат от онзи период, както и на публично известни семейни биографии на част от "отдаващите почит", които пораждат въпроса доколко жестът е последователен и искрен.
Допълнително напрежение предизвика реакцията на Мирчев на критиките, че на гроба на дете се прави политически спектакъл.
Твърдението му, че е бил "свидетел на смяната на имената", логично породи недоумение, предвид възрастта му по онова време. Но по-същественият въпрос остава: каква е реалната цел на подобни действия точно сега.
Без последователна позиция
Заиграването с Възродителния процес – тема, по която ПП-ДБ никога не са имали ясна и последователна позиция – изглежда не като морален порив, а като стратегически ход в навечерието на поредни избори. Използването на етнически чувствителна трагедия за политическа мобилизация крие сериозни рискове и поставя под съмнение заявяваните демократични ценности.
Дори да оставим настрана анцузите на част от присъстващите, ръцете в джобовете и погледите ала "сърдити батки", трудно може да си затворим очите за очевидния ПР, който си направиха въпросните.
Присъствието в редиците на коалицията на хора като бившия разградски прокурор по времето на комунизма мон женерал Атанас Атанасов, следователят от същия период Бойко Рашков, родословието на много от същите "отдаващи почит" (като например бащата на Мирчев, бивш партиен секретар преди 89-та), са все ясни индикации, че не става дума за за последователни действия, за искрено съжаление за стореното, дори за моментен порив на състрадание, пише още изданието. И продължава:
Не по-малко нелепа беше и последвалата реакция на Мирчев, който в отговор на критики, че на гроба на едно дете правят политически ПР, заяви, че бил свидетел на смяната на имената. Как точно това се е случило, при положение, че по това време е бил едва на 4, е риторичен въпрос.
Но не е риторичен въпросът какво целят с подобни прояви ПП/ДБ. Заиграването с тази трагедия не е обикновен опит за трупане на дивиденти и набиране на гласове преди поредните избори, които се задават. Заиграването с етническата карта, внезапната активност на въпросната коалиция по тема, която никога не е била приоритетна за тях, демонстрира безскрупулността на т.нар. демократи.
Политическа немощ
Снимките, статусите и патетичните изявления не само издават политическа немощ, но и отварят опасна врата към етническо напрежение.
Призивите, че "свободният вот на българските турци ще има тектонично значение", звучат не като апел за помирение, а като опит за чертане на нови разделителни линии.
Езикът на морала, който се лее от лица, които отдавна демонстрират, че в действителност не притежават такъв, същите, чиито родители и дядовци са били част от тоталитарната система – всичко това е взривоопасна смес, която по всяко време може да разруши етническия мир.
ПП/ДБ ясно го осъзнават, но не ги интересува, защото борбата за пълно мнозинство включва всякакви методи и прийоми, включително и използването на толкова чувствителна тема.
Откакто са на политическата сцена - както ДБ, така и ПП, никога не са имали последователна позиция по темата. Всичките техни изказвания и активности, касаещи Възродителни процес, винаги са били са били спорадични и предимно около предстоящи избори.
Демагогията по темата е крайно лицемерна, особено когато идва от отрочета на комунистически активисти, също отговорни за този срамен от историята ни момент.
В дългосрочен план подобна инструментализация на историческа трагедия може да донесе краткотрайни политически дивиденти, но носи сериозен риск за крехкия етнически баланс в страната. Паметта за Възродителния процес изисква ясно назоваване на извършителите, последователност и морална отговорност – не венци пред обективите и кампанийни послания в социалните мрежи.
