Когато институциите започнат да приличат на оръжие в партийната война, губещ е не един политик, а цялата държава.
Сигналът на Хамид Хамид до Софийската градска прокуратура за незаконно следене от страна на МВР на лидера на ДПС Делян Пеевски поставя далеч по-сериозен въпрос от поредния политически сблъсък. Ако действително са събирани данни за полетите, придвижването и контактите на Делян Пеевски без законово основание, вече не говорим за политическа полемика, а за съмнения, че държавният ресурс може да е използван срещу политически опонент.
В една демокрация всеки гражданин, бил той и политик, подлежи на проверка. Но проверката трябва да стъпва на закон и доказателства, а не на политическа целесъобразност. Именно тук минава тънката граница между контрол и репресия.
Случаят идва на фона на години, в които името на Пеевски почти неизменно присъства в дневния ред на „Демократична България“. От сигнали и парламентарни комисии до телевизионни участия – темата периодично се връща в публичното пространство. Това е тежка политическа фиксация, която има своето логично обяснение.
Показателен пример е тезата за т.нар. „150 милиона лева“. Тя многократно беше повтаряна като доказателство за „необяснимо“ богатство на Пеевски, докато реалността е, че става дума за едно и също вземане от дивиденти, което по закон се декларира всяка година, докато не бъде изцяло изплатено. И не се сумира, защото не е ново вземане.
Обяснението е толкова просто, че дори и дете би го разбрало. Но не и "математиците" от ПП-ДБ и в частност Ивайло Мирчев, който пред всеки микрофон повтаря една и съща манипулация. Както казват старите хора в такива случаи - едно си баба знае, едно си баба бае. Явно темата „Пеевски“ осмисля политическото съществуване на Мирчев, което поставя основателния въпрос какво ли би правил той без тази тема, каква ли политическа тежест би имал - вероятно никаква.
Подобна е ситуацията и с пътуванията зад граница на лидера на ДПС. Самият факт, че едно лице, пък било то и публична личност, лети до дадена държава с нает частен самолет, като е заплатило цената на полета, какво именно нарушение представлява.
Никакво, но това не пречи проверката на т.н. „полети“ да се развява пред медиите от министъра на вътрешните работи Демерджиев все едно това е най- важната и отговорна дейност, която МВР върши. А има доста други реални проблеми, чиито решаване хората очакват от полицията. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно за нивото на министър Демерджиев.
Да не говорим пък за пръсналата се по шевовете си опорка колко струвала охраната на Пеевски. След като упорито от ПП-ДБ обясняваха, че гълтала милиони, се оказа, че сумата за 10 месеца е малко над 220 000?! Сега адвокатът на подателя на сигнала - Александър Кашъмов се закани, че щял да иска и за по-задни периоди.
Но много добре знае, че това е само популизъм предвид факта, че Пеевски вече обяви, че ще изиска информация от НСО колко е струвала охраната на всички, пазени от службата лица. Не само неговата. Дали пък Кашъмов и менторите му от соросоидния кръг "Капитал" не се опитват да затапят темата, знаейки, че ще има нелицеприятни за тях и техните проксита в политиката от ПП-ДБ разкрития ? Не знаем, но ще разберем.
Да се върнем към началото. Най-важното е доколко институциите, ръководени от Демерджиев, са действали по закон и еднакво спрямо всички. Ако има незаконно следене спрямо Пеевски – обществото има право да знае кой го е разпоредил и защо. В противен случай рискът е институциите да бъдат въвлечени като участници в политическа битка и ръководени от лични обсесии и болни амбиции. А това е опасен прецедент. Защото днес обект на подобен прецедент е един политик. Утре може да бъде всеки друг.
