Боеприпасите с обеднен уран са само повод, защото вероятната причина за това решение на руския президент се отнася до възможността за откриване на нов фронт срещу Русия, този път на белоруска територия. Това пише в свой анализ о.з. полковник, доц., д-р Гергин Гергинов за "Гласове".

Полк. Гергинов в завършил ВА "Г.С.Раковски", има издадени десетки научни трудове и над 120 други публикации. Зам. председател е на клуб "Ракетни войски и артилерия" в Съюза на сержантите и офицерите от запаса и резерва. 

Ето какво още казва той:

Русия оставя за себе си както контрола върху тактическо ядрено оръжие в Беларус, така и решението кога и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Затова е крайно време да започне мирно разрешаване на противопоставянето и да се изолират любителите на силови действия.

Това важи и за военнолюбците сред нашите политици, които най-безотговорно залагат съдбата на народа ни и които помагат на държава, която можеше да предотврати тази война, но не го направи, и днес безмилостно унищожава гражданите си, готвейки същата съдба и на останалите европейски страни.

На 25 март т.г. руският президент обяви, че по споразумение с Беларус на нейна територия ще бъде разположено тактическо ядрено оръжие (ТЯО). Според Путин от 3 април започва обучение на белоруски военнослужещи за бойното му използване, а до 1 юли ще бъде готово специално хранилище за съхраняване на ядрените боеприпаси. Един от поводите за разполагането му е обявеното намерение на Великобритания да предостави на украинската армия бронебойни подкалибрени снаряди с обеднен уран.

Лукашенко стресира света: Задава се Трета световна война с ядрен огън

Замърсяването на почвата и радиоактивното заразяване на използващите ги бойци и на населението, както стана това при използването им в бивша Югославия и Ирак, не е необходимо да се доказва – то е достатъчно добре известно. Боеприпасите с обеднен уран са само повод, защото вероятната причина за това решение на руския президент се отнася до възможността за откриване на нов фронт срещу Русия, този път на белоруска територия.

Оповестяване на споразумението предизвика едва ли не истерична реакция в редица европейски страни, включително и у нас, определяйки го като нарушаване на Договора за неразпространение на ядрените оръжия, като „Карибска криза-2” и като непосредствена заплаха за Европа.

Имат ли основание тези твърдения?

Съгласно чл. 1 от Договора за неразспространение на ядрените оръжия всяка държава, притежаваща ядрено оръжие, „се задължава да не предава нито пряко, нито косвено на когото и да било ядрено оръжие или други ядрени взривни съоръжения, както и контрола над такова оръжие или взривните съоръжения”.

Спазвайки това изискване, Русия оставя за себе си както контрола върху тактическо ядрено оръжие в Беларус, така и решението кога и по какви обекти може да се нанасят удари с него. Освен това охраната, контрола и непосредствената подготовка за бойното му използване ще се извършва само от руски специалисти, а белоруските военнослужещи ще се обучават за изпълнение на второстепенни рутинни дейности за неговото използване.

Така организирано разполагането на ТЯО в Беларус не нарушава изискванията на посочения договор, защото то не се предава в собственост на Беларус, няма да се подготвя за нанасяне на ядрен удар от нея и няма да се използва по нейно решение.

Наличието на такова оръжие на белоруска територия не може да се сравни с Карибската криза от 60-те години на ХХ век, възникнала между СССР и САЩ. С разполагане му в Беларус за САЩ не възниква никаква опасност, то даже не създава допълнителна такава и за Европа.

Това е така, защото заплаха от тактическо ядрено оръжие за нея съществува от началото на 60-те години на ХХ век. При това заплахата е взаимна, т.е. за европейските членки на НАТО и за Русия. През посочения период САЩ разположиха в Европа срещу СССР/Русия свободно падащи ядрени авиобомби В61,мод. 3 и В61,мод.4., срещу тях имаше съветско, а днес има руско тактическо ядрено оръжие.

Според открити източници днес ядрени авиобомби на САЩ от посочените модели се съхраняват в Германия, 20 бр. за изтребители-бомбардировачи „Торнадо”, 22 в Белгия за многоцелеви изтребители F-16, 20 в Холандия също за F-16, около 40 в Италия за F-16 и „Торнадо” и около 50 в Турция.

Посочените по-горе модели от тази година се заменят с В61-12, която не е свободно падаща над целта с парашут авиобомба (точност 160 м), а е управляема термоядрена авиобомба с възможност за самостоятелно планиране и висока точност (10-30 м). Тя може да се използва само от многоцелевите изтребители F-35 и това е една от причините тези самолети да се закупуват от членките на НАТО, в които се съхраняват ядрените авиобомби на САЩ.

Подготовката за бойно използване на американското ядрено оръжие от ВВС на посочените страни вече години наред се извършва по програма „NATO Nuclear Sharing” и се осъществява от инструктори на американските ВВС. Непосредствената подготовка на авиобомбите за бойно използване преди полета на самолетите се осъществява само от тяхни специалисти, т.е. с разполагане на ТЯО в Беларус Русия прави точно това, което САЩ правят вече години наред.

Срещу ядрения потенциал на САЩ на Европейския ТВД и днес е значително по-голямото по количество руско тактическо ядрено оръжие, предназначено за компенсиране на превъзхождащата конвенционална мощ на НАТО. Разполагане на малък брой тактически ядрени боеприпаси от него в Беларус с нищо не увеличава съществуващата ядрена опасност за Европа.

Тогава защо на Запад възникна такава загриженост?

Причините за решението на Москва не са известни на обществеността, но по косвени признаци може да се предположи какви са мотивите ѝ. Фактът, че разполагането е на територията на Беларус показва, че то е насочено преди всичко срещу Полша и прибалтийските републики, основно Литва. На практика то е предупредителен сигнал към тях да не предприемат въоръжени действия спрямо Беларус и да не организират и подпомагат въоръжено нахлуване в нея на формирования от белоруската опозиция, намираща се в Украйна, Полша и Прибалтика.

Такива действия ще означават създаване на нов фронт срещу Русия на белоруска територия, а даденият сигнал ясно показва какво защитно действие ще последва, ако това се осъществи. Чл. 51 от Устава ООН дава правова основа за използване на сила при отразяване или предотвратяване на въоръжено нападение срещу Русия или срещу съюзната държава с Беларус. В случая решението на Русия принципно не се различава от предназначението на чл.5 от Вашингтонския договор за защита на страните-членки на НАТО.

Особеността на предупредителния сигнал е в това, че до началото на юли ядрени боеприпаси в Беларус няма да има, т.е. на авторите на замисъла за създаване на нов фронт се предоставя тримесечен срок за неговото преосмисляне и недопускане. Всъщност на съответните противникови щабове е пределно ясно, че при необходимост, само за броени часове ядрени боеприпаси могат да се доставят до позиционните райони на носителите – оперативно-тактически ракетен комплекс „Искандер” и преоборудваните вече 10 многоцелеви изтребители Су-27, намиращи се на белоруска територия.

Въпросът за такава доставка е отработен още по времето на Варшавския договор, включително и за тогавашните наши тактически ракетни дивизиони и оперативно-тактически ракетни бригади. Така беше тогава, принципно така е и днес в

геополитическото противопоставяне между Русия и антантата „Рамщайн”, организирана и ръководена от САЩ.

В Европа добре знаят за непрекъснатата ядрена заплаха, но не се съобразяват с нея, а залагат на стратегическо поражение на Русия. И Вашингтон, и Брюксел не трябва да забравят красноречивите думи на руския президент, че на Русия не е необходим свят без тя да съществува и да не игнорират все по-решителните ѝ действия в противопоставянето с тях.

Командването на НАТО и ръководството на ЕС не могат да не осъзнават, че разполагането на новата В61-12 ще предизвика противопоставяне не с балистичната ракета на „Искандер-М” (обсег 500 км), а с „Искандер-К”, чиято крилата ракета е с далекобойност 2500 км. Те не могат да не си дават сметка, че това означава връщане към 80-те години на ХХ век, когато една срещу друга в Европа стояха армадите от „Пършинг-2” и РСД-10 „Пионер”.

Действията на днешните им ръководители показват, че те или не знаят за тях и нямат представа колко усилия бяха необходими за освобождаване на континента от тях, или считат, че локална ядрена война в Европа не може да има.

Заблуждават се – може да има! Затова е крайно време да започне мирно разрешаване на противопоставянето и да се изолират любителите на силови действия. Това важи и за военнолюбците сред нашите политици, които най-безотговорно залагат съдбата на народа ни и които помагат на държава, която можеше да предотврати тази война, но не го направи, и днес безмилостно унищожава гражданите си, готвейки същата съдба и на останалите европейски страни.

Съществува ли опасност от откриване на нов фронт срещу Русия на територията на Беларус?

Съществува и е напълно възможна. След като досега Русия не е разгромена, съвсем логично е САЩ да потърсят нови варианти за постигане на тази цел. В този аспект най-вероятно е предизвикване на въоръжена намеса срещу Беларус и създаване на нов фронт срещу Русия на нейна територия.

Самият факт, че Съюзната държава Русия-Беларус формира обединена войскова групировка и решава да я въоръжи и с тактическо ядрено оръжие показва, че вероятността за това е твърде сериозна. Тя произтича както от действията на Полша и прибалтийските републики спрямо Беларус, така и от намерението за навлизане в Беларус на отряди от въоръжената белоруска опозиция.

На 21 май 2022 г. батальон „Кастуся Калиновски” прерасна в полк с присъединяване на още два батальона от въоръжената опозиция, а през септември с.г. беше формирана тактическа група „Беларус”, в която участват и бойци от Литва. Белоруски доброволци създават и воюват в батальоните „Терор” и „Погоня”. Тези формирования отдавна участват в боевете на страната на украинската армия и вече имат сериозен боен опит. Всички те не крият готовността си за насилствено сваляне от власт на днешното белоруско ръководство.

В Полша, Литва и Украйна са подготвени не по-малко от 300 диверсанти за терористични действия в белоруските градове и вече се извършват крупни акции.

Една от тях беше срещу белоруско летище, на което се базира руски самолет за далечно радиолокационно разузнаване А-50. Полша е съсредоточила на границата с Беларус крупна войскова групировка, а Украйна държи на белоруската граница няколко бригади с общ състав 17000 души.

Възникване на въоръжени действия на територията на Беларус не може да стане без одобрението и участието на САЩ и контингентите на НАТО в този регион, които в последно време значително се увеличиха. Например, в Полша е развърнат щаб на 5-ти американски корпус, който координира дейността на щабовете на многонационалните дивизии в Полша, Латвия, Румъния и Централна Европа.

Подготовката на батальонните бойни групи в Полша и Литва се осъществява от щаба на многонационална дивизия „Североизток”, а тези в  Латвия и Естония от многонационална дивизия „Север”. Към юни 2022 г. военното присъствие на САЩ в Полша и Прибалтика е над 12000 военнослужащи, които са сериозно допълнение към многонационалните сили в региона и към въоръжените сили на тези страни, чиито личен състав е около 200000 души. Срещу тях е 40-хилядна руско-белоруска групировка.

При такова съсредоточаване на враждебна на Беларус мощна въоръжена сила е достатъчно само едно формирование на белоруската опозиция да навлезе в страната и да завземе някое населено място, за да започне мащабно нахлуване на „доброволци” и въоръжение от посочените страни и новият фронт срещу Русия да стане факт.

Именно за недопускане на такова развитие на обстановката е насочен предупредителният сигнал на Русия, който е не толкова към тези страни, колкото до стоящите зад тях САЩ и структури на НАТО. Последствията обаче ще понесат именно тези страни и затова те трябва добре да обмислят своите действия, за което им се предоставя достатъчно време. Не го ли използват разумно, прерастването на днешната хибридна в реална световна война ще стане реалност.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук