Конституционният съд се произнесе – мярката в закона за отнемане на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори, остава в сила. С това решение на мнозинството от конституционните съдии правото в България победи. Решението беше дългоочаквано, защото се намериха малко, но шумни противници на дадените на държавата правомощия да конфискува на надрусани и алкохолизирани рецидивисти на пътя. Така е в България, от доста години, ако държавата реши да засили репресиите срещу закононарушителите, ще се появи шумна агитка, която ще почне да грачи като гарван посред студена зима – как идвала диктатура, как имало тормоз и прочие…
В средата на 2024 г. Наказателна колегия на Върховния касационен съд, паралелно със съдия Добринка Кирева от Районния съд в Свиленград, оспориха редица разпоредби в Наказателния кодекс, които се отнасяха до санкциите за пияни, дрогирани шофьори и такива, които карат с превишена скорост. КС обедини двете искания в едно и в крайна сметка за решаване остана може би и най-същественият житейски въпрос – ще остане ли възможността за отнемане на автомобилите на пияните и дрогираните на пътя в закона.
С днешното си произнасяне КС потвърди, че тази мярка е изцяло в съзвучие със закона, справедливостта, човешките права и най-вече с Конституцията, макар изобщо да не е идеално и да бе прието след силен обществен натиск.
Решението на КС, обаче, е от изключително голямо значение за правото у нас по няколко причини.
Неговото значение е несъмнено по отношение на жертвите и близките на убитите на пътя от употребили алкохол и наркотици шофьори, тъй като оставя надежда, че справедливостта все пак не е мираж. Решението на конституционните съдии се явява малка утеха, но все пак победа в памет на убитите от пияни и дрогирани шофьори, като журналиста Милен Цветков, малкия Филип Арсов, двете млади момичета, пометени от Георги Семерджиев и стотиците други погубени животи, за които от години водят битка близките им чрез различни граждански инициативи като сдружението „Ангели на пътя“.
Но трябва да се припомнят и ожесточените политически и институционални битки срещу отнемането на колите на пияните и дрогирани зад волана, както и че за разлика от българските съдии, прокуратурата беше една от малкото институции, които плътно стояха в подкрепа на запазването тази законодателна мярка.
Главният прокурор Борислав Сарафов многократно декларира, че подкрепя такава санкция и беше един от малкото публично известни фигури, която дръзна да каже на висок глас, че правото на живот не може да се съизмерва с правото на собствеността на моторните превозни средства, с които престъпници убиват невинни по пътищата на страната.
Днес е важно да се припомни и един позорящ правото съдебен акт – този на съдията Мирослав Петров от Софийския районен съд, който преди година скандално отказа да отнеме автомобила на шофиралия в нетрезво състояние Ивайло Нойзи Цветков. Мотивите на съдията Петров бяха, че разпоредбата в закона противоречала на основния закон и европейското право.
По-късно този акт беше отменен от горната съдебна инстанция, а и Нойзи постъпи правилно, като сам се отказа от автомобила си. Днес и КС обяви решението на съдията Мирослав Петров за противоречащо не само на закона, но и на Конституцията. Ето, че справедливостта възтържествува. Нищо, че майките от „Ангели на пътя“ бяха атакувани, че са сезирали прокуратурата срещу скандалния съдебен акт на Мирослав Петров, а държавен обвинител беше изпълнил правомощията си, дадени пак по закон, като беше извършил проверка.
Колко огън и жупел избълваха върху този прокурор от либерално-протестърската общност у нас, как позорния Съюз на съдиите в България употреби този казус, за да атакува държавните обвинители, направиха го и политически корупционери и техните медийни глашатаи, които от две години, откакто мярката за конфискация на леки автомобили е в сила, не спряха да я атакуват.
Например – Нова телевизия, където водещите не пропускаха всяка сутрин да оплюят поредната държавна институция и особено българската прокуратура. Колко сълзи изляха, че видиш ли „невинни“ шофьори оставали без автомобилите си, щото били грешни пробите. Парите за една втора ръка бричка от Западна Европа ли са по-важни от живота на невинния Филип, убит на пешеходна пътека от пиян рецидивист?
Във времена на безправие, в което политици, пък и западни дипломати, се юрнаха да бранят корупцията от разследващите органи, решението на Конституционния съд е победа за разума и правдата. И надежда, че макар и рядко, моралът и ценностите, са по-силни от либералната пропаганда, фалшивите новини и опитите за унищожение на съвременната демокрация.
