На 29 май военният министър Аню Ангелов направи едно многозначително изказване по време на пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО. Там той обяви, че България е отправила към страни от региона, членки на Алианса, предложения заедно да потърсим области, в които да се кооперираме или да извършваме съвместна дейност. Вече били започнали и консултации за идентифициране на потенциални проекти от взаимен интерес. Като възможна област се сочи, че сътрудничество в хода на процедурите по придобиване на нов многоцелеви самолет може чувствително да съкрати разходите и да увеличи способностите.
На последния пример министър Ангелов отделя точно четири изречения. Но това съвсем не значи, че идеята е възникнала сега и е почти в ембрионален вид. По-скоро раждането е предстоящо и трябва да бъде поне загатнато пред обществото. Затова връщането в миналото е просто необходимо.<br /> <br /> Преди повече от година военният министър Аню Ангелов неофициално сподели за БЛИЦ, че при избора на нов изтребител България може да приложи регионален подход. Той имаше пред вид безспорно положителния опит от времето на Варшавския договор за възможно уеднаквяване на типовете техника в рамките на военния съюз.<br /> <br /> Министърът тогава зададе реторичния въпрос как ще се осъществява тактическия маньовър на авиацията по място и време, ако типовете самолети в България и Румъния са с принципно различни логистики и практически опит на летищните служби при обслужване на самолетите след и преди полет.<br /> <br /> Ангелов сведе проблема до конкретен казус: Ако България например вземе на въоръжение шведските самолети &bdquo;Грипен&rdquo;, а Румъния купи американските изтребители Ф-16, ще могат ли самолетите при необходимост да кацат в другата държава и, което е много по-важно, после да бъдат подготвени да излетят обратно. Най-малкото накрайниците на токоподаващите устройства за стартиране на двигателите не са еднакви.<br /> <br /> Мотивите са основателни. Но веднага възникна логичен въпрос: След като Румъния е доста &bdquo;по-напред с материала&rdquo; с процедурата за нови многоцелеви изтребители и то ще вземе поне два по-голямо количество от нас, не е ли предопределен изборът на България? И защо, по дяволите, беше нужен този цирк през януари, когато Министерство на отбраната изпрати писма до четири световни производители на бойни самолети за евентуални техни оферти? Този ход не е ли подигравка с европейските компании, произвеждащи &bdquo;Еврофайтър&rdquo;, &bdquo;Рафал&rdquo; и &bdquo;Грипен&rdquo;?<br /> <br /> БЛИЦ не веднъж е обръщал внимание, че намеренията България да купи само осем изтребителя и то &bdquo;втора ръка&rdquo;, концептуално не е мотивирано достатъчно прецизно. На един от брифингите тази година БЛИЦ зададе въпрос на министър Ангелов какви задачи ще решим с толкова машини, дали с нормативно изправните 80% (6,4 изтребителя) ще водим качествена бойна подготовка на пилотите, като за бойно дежурство изобщо не става и дума? Или, образно казано, това ще е дясната половина на едно сако, за което после задължително ще трябва да купим и лявата част, за да можем да го носим?<br /> <br /> Почти всички български медии дружно подозират управляващите в предопределяне как ще мине търгът за нов изтребител. Ами разбира се, че няма съмнение в предизвестения победител &bdquo;Локхийд Мартин&rdquo; и нейния Ф-16. Тези напъни са много интересни откъм мотивите, защото самолетите &bdquo;втора ръка&rdquo; са собственост на САЩ, а тази държава по статут не може да дава комисионни. Дали пък нашите честни политици не са намерили някакви косвени пътища за лично облагодетелстване чрез фондации и организации за оказаната експертна помощ (припомняме Доган) при реализиране на проекта?<br /> <br /> Проблемът обаче има и още един аспект: Турция разполага с над 200 самолета Ф-16, които сглоби (и то със завидно качество!) в собствените авиационни заводи в Мюртед. И на България със сигурност ще й бъде наложено да ремонтира самолетите си в Мюртед. Предопределеността е повече от смущаваща. През последните 20 години военното ръководство на сегашна Турция се държи изключително толерантно и дружелюбно спрямо Българската армия. Дали това обаче ще продължи и в необозримо бъдеще?<br /> <br /> Следващият детайл от сравнението също не е особено радостен. Румъния определено заявява желание на купи 24 многоцелеви изтребители, което е три пъти повече от евентуалните български самолети. Което на свой ред предопределя избора евентуалният регионален център за управление на авиацията да се намира в Румъния. Няма нищо лошо, той все трябва да бъде в една страна. Ако има нещо смущаващо, това отново е предопределеността.<br /> <br /> Колкото и да заобикаляхме последния фактор, той се натиска да излезе на преден план. Става дума за парите.<br /> <br /> Само дни след изказването на министър Ангелов във Варна, американският посланик в Букурещ Марк Гитенщайн е заявил, че регионалният подход при закупуване на изтребители Ф-16 би бил едно възможно решение. Тези думи, цитирани от в. &bdquo;Гъндул&rdquo;, идват след посланическото признание, че нито румънското, нито американското правителство са &bdquo;особено склонни&rdquo; за очертаващо се финансово решение при купуване на изтребителите.<br /> <br /> &bdquo;Това са много сложни преговори, защото в даден момент трябва да бъдат решени финансовите аспекти. Честно казано, мисля, че нито едно от двете правителства не е склонно да се нагърби с такова финансово решение. Но има няколко опции, които разглеждаме, и това е една от тях,&rdquo; каза Гитенщайн, отговаряйки на въпрос във връзка с покупката на Ф-16 oт Румъния.<br /> <br /> Той казал също, че е осведомен за изказванията на Генералния секретар на НАТО и на представители на българското правителство във връзка с регионален подход по въпроса. &bdquo;Това е нещо, което може да се обсъди. Темата е важна за мен и ще продължа действията си&rdquo; - добавил посланикът.<br /> <br /> На въпрос за коментарите на българския премиер за преговори между Румъния, България, Хърватска и Турция по изтребителния проект, Гитенщайн съобщил, че проектът е все още в предварителна фаза, но би могъл да стане и решение.<br /> <br /> &bdquo;Всичко е в предварителна фаза. Това е всичко, което мога да кажа в момента. Това е проста идея. Да го наречем преговори, е твърде пресилено. Но изглежда като логична идея&rdquo; - казал той.<br /> <br /> AFP също съобщи, че според посланик Гитенщайн САЩ и Румъния са в &bdquo;много усложнени&rdquo; преговори за покупката на употребявани изтребители Ф-16 заради финансови проблеми. &bdquo;Това са много усложнени преговори, защото в даден момент ще се наложи финансово споразумение&rdquo; &ndash; казал той и добавил: &bdquo;Просто не сме стигнали толкова далеч, за да финализираме процеса.&rdquo;<br /> <br /> БЛИЦ припомня, че през март 2010 година Румъния обяви, че ще закупи 24 изтребителя Ф-16, които в момента се ползват от армията на САЩ, за 1,3 милиарда долара (1.1 млрд. евро), за да замени старите си руски самолети МиГ.<br /> <br /> През юни 2010 г., когато Румъния се бореше с финансовата рецесия, финансовият министър Себастиан Владеску пресметна, че покупката на изтребители представлява един процент от брутния вътрешен продукт и &bdquo;подобен разход е очевидно невъзможен&rdquo; в момента.<br /> <br /> Пространните цитати от изказванията на посланик Марк Гитенщайн не бяха самоцелни. От тях следват поне два въпроса. Първо, България в стремежа си да купи многоцелеви изтребител заложник ли е от изхода на преговорите между САЩ и Румъния? Второ, кой все пак е инициатор на идеята за регионалното сътрудничество при закупуване на нови системи оръжия &ndash; България или САЩ, и дали Гитенщайн само е чул за изказването на българския премиер?<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> [email protected]<br />