Първите признаци за финансова криза бяха налице още през пролетта, подчерта пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов.     

Над 90% от световната икономика е с намаляващ растеж. Очаква се растежът за цялата световна икономика тази година да бъде не повече от 3%, а за Европа и особено за еврозоната – между 1 и 1,5%.

Тази рецесия, тази криза, която идва със забавяне на растежа, тя има различни характеристики от тези на кризата от 2008 г..

Докато предишната беше криза на търсенето, новата криза, която се очертава, ще бъде криза на предлагането, защото тя носи в себе си изключително остри геополитически проблеми, проблеми на регулирането на световната търговия, обясни той.

От тази криза няма как да не бъде засегната и икономиката на България, предупреди проф. Иванов.

По думите му в изнесените положителни данни за икономиката ни има и предизборни нюанси:

"Нямаме нови инвестиции, нямаме подновяване на индустрията. Огромни стратегически проекти в страната са забавени…. Ако погледнем и социалната картина в икономиката – тя е трагична.

Над 50% от българското население получава под минималната работна заплата. Нищо не се случи в областта на новия икономически модел, нова реиндустриализация".

Според него в страната ни се създава климат, който отблъсква чуждите инвеститори. Той смята, че статистиката не отразява и реалната картина на инфлацията в страната.

По думите му тя върви към 6-7%.

Проф. Иванов е категоричен, че трябва да се мисли за нов социален и индустриален пакт за развитие на България и той да е между всички политически сили.

Проф. Димитър Иванов коментира и темата Брекзит.

Според него умората е голяма, което води до голямо вътрешно разцепление в цялото британско общество. Драмата не е само във Великобритания, но тя е и в ЕС, рисковете са големи, подчерта той и изказа мнението си:

"Европейските лидери ще се забавят, но няма как да не дадат продължаване на периода за преговори по излизането на страната от ЕС.

Датата 31 октомври Борис Джонсън може да я представи като успех за сключването на политическата сделка, но до 31 октомври не виждам как ще бъдат гласувани закон по закон всички нови промени, произтичащи от този нов план за излизане от ЕС".

Разводът с ЕС стана дълъг, сложен, превърна се в една драма, фарс и скандали в цялата политическа система във Великобритания. Той започна да се превръща вече и в една опасна битка за запазването на самото Обединено кралство. Дебатите в т.нар. суперсъбота в парламента бяха толкова изострени, толкова политически значими, че нищо не се знае – какво ще стане в следващите седмици и месеци, коментира проф. Димитър Иванов.

Тази седмица е критично важна, подчерта проф. Иванов.

Правителството на Борис Джонсън ще се опита да направи втори опит за т.нар. съществено дискутиране и гласуване на неговия план. Не се знае този втори опит дали ще бъде приет, защото той вече беше гласуван и всичко зависи от решението на спийкъра на парламента – дали той ще приеме подобно гласуване.

На Джонсън му трябват 320 гласа, за да мине неговият план, обясни икономистът и добави каква е ситуацията към момента:

"Той е на острието – има около 314 – 315 гласа. Нещата в британския парламент са разделени почти наполовина. Ако днес има второ гласуване и постигне 320 гласа, това няма да е краят.

Това само ще е началото на края. Предстои изключително сложна дискусия по самото законодателство. Тя може да продължи с месеци".

По думите му независимо дали днес ще има или не гласуване, опасността от предсрочни избори не е изчезнала: "Днес почти е налице консенсус в британския парламент, че трябва да се върви към нови избори".