Пандемичните цикли в исторически план са свързани с големи климатични промени. Това каза в интервю за БТА историкът проф. Иван Лазаров – преподавател във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“.

Той е дългогодишен ръководител на Катедрата по стара и средновековна история, както и на Научно- изследователския център „Търновска книжовна школа“.

Епидемиите от чума през средните векове са причина за намаляване на населението в Западна Европа, а това предизвиква остър дефицит на работна ръка, заради което цената на наемния труд се повишава, смята историкът.

В народните вярвания черната болест е била особено отмъстителна към нечестни търговци, лихвари, разбойници, прелюбодейци, осквернили брачния чертог.

Във фолклора се е вярвало, че от чумата може да се спасиш и да я умилостивиш, ако къщата, дворът, кошарите и оборите бъдат почистени. С появата на чумата преставали и всякакви кражби, припомня той.

Историческата памет на народите, писмените извори, отчасти и археологическите материали са запазили данни за три големи пандемии от чумa, разказва проф. Лазаров.

Първата е от 6 век, при управлението на византийския император Юстиниан Първи /527 – 565 г./. Чумата започва в Западна Евразия и Северна Африка и достига своя връх между 541-544 г. Съвременници твърдят, че само в столицата Константинопол е имало дни, в които умирали по 10 000 души. Интензивността й спада с оредяване на населението и чрез създаването на частичен имунитет сред оцелелите.

Въпреки това, през следващите два века се запазват локални чумни огнища, които припламват и вземат хиляди жертви на всеки 8-10-20 години.

Юстиниановата чума опустошава Източната римска империя , а Балканите обезлюдяват и се превръщат в „скитска“, „мизийска“ пустиня. Човешките, стопанските и военните ресурси са изтощени и Византия търпи редица териториални загуби във войните с Персия и арабите.

Заради епидемията император Ираклий /610-641/ отворил границите на империята и да позволи на „варварите“ да се заселят на териториите на юг от Дунав.

Славяните от Панония – днешна Унгария, и от Дакия – днешна Румъния, навлизат и се установят в централните и западните части на Балканите.

Империята се нуждаела от жизнено и здраво население, което да произвежда стоки, да плаща данъци, да търгува, да служи в армията и затова се примирява с варваризацията на тези земи.

Втората чумна пандемия е през 14 век. Появила се е в Китай и по търговските пътища, сухоземни и морски, за няколко години достига до Европа.

През 1347/1348 г. генуезки кораби пренасят чумата първоначално в пристанищата, а оттам тя плъзва из цяла Европа. Разпространението и? започва от Кафа в Крим през 1345-1347 г.

За няколко години умират повече от 23 милиона души. Данните са събрани през 1351 г. по заповед на папа Климент Шести. Чумата продължава да взема жертви чак до 16 век, на интервали от 10-20 години. Учените пресмятат, че през този период са загинали над 30 милиона европейци.

Възникването на огромната монголска империя на Чингиз хан и неговите наследници е другият основен фактор за разпространението на чумата в Евразия. Според запазени сведения в периода на експанзията през 13 век, монголите водели своеобразна „бактериологична“ война.

Те хвърляли с метателни машини трупове на умрели хора и животни в обсадените градове или пък потапяли върховете на стрелите си в кръвта на умрели от различни болести , а ранените и починалите от тях се превръщали в приносители и разпространители на зарази.

За България доминиканският монах Винсент от Бове, библиотекар на френския крал Людовик Девети, пише, че през 1235 г. във Франция имало „велик глад“ и силна епидемия от „свещен огън“, т.е. чума.

През 1236 г. френски рицари пристигат в Константинопол да воюват срещу съюзените сили на цар Иван Асен Втори и никейския император Йоан Трети Дука Ватаци, които обсаждат града.

През следващата 1237 г. българският владетел обръща оръжието си срещу Никея и се съюзява с латинците. Именно тогава, вероятно чрез някой от рицарите, болестта прониква сред най-близкото обкръжение на цар Иван Асен и от нея скоропостижно умират съпругата му царица Анна-Мария Арпад, патриархът Йоаким и синът му Петър.

Пандемичните цикли до голяма степен са свързани с големи климатични промени, които са предизвикани от космически сили, неподвластни на човешката воля.

Юстиниановата чума стихва окончателно през втората половина на 8 век, когато започва т.нар. климатичен оптимум. Постепенно времето се затопля, реколтите се увеличават, изхранването и условията за живот се подобряват, а населението нараства.

През 14 век започва т.нар. малък ледников период – студени зими, редуващи се със засушливи лета. Много реки пресъхват, реколтите се влошават.

През първата половина на столетието редица селища в Североизточна България престават да съществуват, като хората се преселват на юг в търсене на препитание.

Засилва се гладът – поради недохранване средният ръст на хората намалява. Болестите стават все по-чести и опустошителни. Комбинацията „лош климат – пандемия“ в крайна сметка улеснява османското завоевание и унищожаването на средновековната българска държавност.