В рамките на един парламент може да има няколко кабинета, не само един, а и да се направят опити за втори, трети и четвърти. Това мнение изрази пред Нова нюз математикът проф. Михаил Константинов.

Той се върна назад във времето и припомни, че след като през 1992 година в 36-ия парламент пада правителството на Филип Димитров, е избрано правителството на професор Беров, което е изкарало доста дълго, над две години.

Според Константинов това показва, че имаме законодателни лостове за съставяне на такива правителства, без да се ходи на избори.

След тези думи той даде и други подобни примери.

Това се е случвало в една нестабилна Италия, която си сменя често правителството, но тя не ходи често на избори. В един парламент тя е имала и пет правителства. Случвало се и в стабилната Германия, включително смяната на управлението. Паднаха християндемократите и дойдоха социалдемократите без избори, каза още той.

Сега у нас по-безобразни конституционни промени аз трудно мога да си представя. Законовите промени са такива, че не произвеждат резултат. Избира се кандидат за премиер, който предлага кабинет, а кабинетът се гласува от Народното събрание.

Хайде, кажете сега кой отговоря за цялата работа. И като засече тази машина, както в момента, всички вдигат ръце и викат: Какво ще правим. По-добре това правителство на Главчев да си управлява, добави професорът.

Той коментира и отказа на президента да подпише указ за назначаването на кабинета „Кожарева” заради избора на вътрешен министър.

В нито един момент държавният глава не може да се меси в състава на служебния кабинет. Той може да не подпише, но не и да дава ултиматуми за смяна на министри, категоричен бе той.