Консултациите при президента Румен Радев бяха за всичко друго, но не и за датата на вота. Всички трябва да са наясно, че въвеждането на масово видеонаблюдение ще улесни дилърите на гласове", това заяви математикът и експерт по изборите проф. Михаил Константинов.


Проф. Михаил Константинов, Снимка: Канал 3

"Редовните избори трябва да са до десет дни преди края на мандата на Народното събрание (НС), както е германският модел. Важно е да се отбележи и че удължаването на изборния ден не е решение", категоричен е математикът.

Ето какво още каза проф. Константинов в интервю за в. Монитор:

- Проф. Константинов, доста се изговори по въпроса за датата на вота? В крайна сметка президентът се спря на 4 април, как ще коментирате? И може ли изобщо да има подходяща дата в условия на пандемия?
- По конституция имаше 9 възможни дати за изборите - от 28 март до 23 май. Анонсира се първо датата 28 март, после се избра датата 4 април. В техническо отношение всички дати изглеждат еднакви, защото не можем да предскажем какво ни чака идните месеци.

Все пак една дата, по-близка до топлото време, май може би е по-добра. А датата 4 април е пореден политически гаф и удар срещу католиците и арменците у нас. И ако католиците май го преглътнаха, арменците не са.

Още една общност в България скочи на Румен Радев

Разните консултации бяха за всичко друго, но не и за датата, към която единствено можеха да имат отношение.

Използвам случая да кажа, че по отношение на насрочването на редовни парламентарни избори в нашата конституция има дефект. Да вземат да се поучат от германския закон и да я променят. Редовни избори - до десет дни преди изтичане на мандата на Народното събрание.

Клетва и встъпване в длъжност - на съвместно тържествено заседание на старото и новото Народно събрание, точно 4 години след началото на мандата на старото. Така ще се осигури 48-месечен парламентарен цикъл.

Но кой да ти мисли за такива работи. Къде по-забавно е замерянето с компромати за жените и децата на противника. Дето и мафиотите в Коза ностра избягват да го правят.

- Преди лансирахте идеята за гласуване в два дни, но бе отхвърлена. Смятате ли, че удължаването на изборния ден е решение, за да могат хората спокойно да дадат вота си?
- Не е решение, защото не можем да накараме хората да гласуват прекалено рано или прекалено късно на 4 април. И стига вече с тази дата, определена е и край. Освен ако не ни удари астероид или 7 по Рихтер, да не дава Господ.

- Кое ще е специфичното на тези избори и какви са най-големите ви опасения?
- Опасенията ми са във връзка със засилената подривна дейност на хората, които от сутрин до вечер говорят как някой ще фалшифицира вота. А какво е положението? Управляващата партия от 1991 г. насам винаги е била в малцинство в изборните комисии: секционни, районни и централна. Другите партии имат мнозинство. Те какво, себе си ли се канят да излъжат?

7 партии влизат в парламента! Разликата между ГЕРБ и БСП вече е...

Ако е така, значи явно имат ментални увреждания и това е тъжно. Досега ГЕРБ спечели 4 парламентарни избори от общо 4. И колко на брой от тях организира ГЕРБ? Отговорът е леко изненадващ: нула на брой от тези избори ги организира ГЕРБ. Иначе да, гласове се търгуват. Който има пари, той купува. Партийните субсидии къде отиват? Друг е въпросът, че тази изборна търговия при парламентарни и при президентски избори е без значение.

- Смятате ли, че е редно цялата процедура по гласуването и броенето на бюлетините да се излъчва онлайн? Нарушават ли се правата по този начин?
- Никакви права не се нарушават. И сега всеки може да излъчва каквото и както си поиска. Ако обаче се въведе масово видеонаблюдение, то по един парадоксален начин това ще улесни дилърите на гласове. Не че наблюдението ще покаже каквото и да е. Но дилърите ще кажат на уплашените хора, продали гласа си, че, видите ли, сега ви наблюдаваме дали ще гласувате „правилно“.

Може би пък някой иска именно това - да се помогне на дилърите. А че купуването и продаването на гласове са престъпления, на кого му пука. Фактор за честността на изборите е съставът на изборните комисии, във всички от които управляващата партия е в малцинство, а превес има опозицията.

- Доколко одитирането само на една машина може да е гарант, че всички останали отговарят на изискванията?
- Гаранция има само за едно и то е, че всички ще умрем. За друго гаранция няма. Има си обаче технологии и статистически методики за тестване на голям брой изделия чрез извадки. Да вземат и да ги използват.

Пише го в букварите как се прави. Естествено, извадката не може да е от една бройка, ако генералната съвкупност е 10 хиляди броя.

- Възможни ли са според вас все пак проблеми с доставката на машините?
- Възможно е всичко, което не противоречи на законите на физиката. За около 3-4 хиляди машини се каза, че няма да се доставят, защото си лежат тук някъде по складовете. Друг е въпросът какво им е състоянието. Така че остават 6-7 хиляди да се внесат. Дано пък успеят някак си за тези пари.

- Очаквате ли проблеми с машинното гласуване като цяло?
- Ако обучението на членовете на секционните изборни комисии е адекватно, ако всички си гледат работата, ако се случат и разни други неща, проблеми би трябвало да няма. Но пък може да има черни лебеди.

Какви, няма как да знаем 70 дни преди изборите. Щото ако знаехме, лебедите нямаше да са черни.

- Удачно ли е наистина да се въведе гласуване по пощата?
- За разлика от машинното гласуване, каквото в Европа хич го няма (така гласува по-малко от 1% от населението), и от гласуването по интернет, което в Европа също хич го няма (така гласува пак под 1% от населението), гласуване по пощата в Европа има - в скандинавските страни, в Швейцария и в Австрия. Там обаче не всичко е цветя и рози.

На президентските избори през 2016 г. във великата Австрия стана фал грандиозен. Първо - победителят беше един, после стана друг. Поради нарушения в гласуването по пощата Конституционният съд касира президентските избори!

За пръв път в 100-годишната история на този съд и на Австрийската република. Срам голям. Повтарям, това се случи в Австрия, където пощите и администрацията работят като часовници. Швейцарски.

У нас как работят тези неща, няма да коментирам. Освен това гласуването по пощата отново силно ще улесни изборните брокери, защото те даже няма да има нужда да контролират как гласуват подопечните им избиратели клиенти. Защото просто ще гласуват вместо тях. А и в нашата конституция пише, че гласуването е тайно. Поради това, ако си покажете попълнената бюлетина в секцията, ви анулират гласа и позорно ви изритват.

И правилно правят. Защото конституцията е върховен закон, има пряко действие и трябва да се спазва. А гласуването по пощата, както и гласуването във всяка неконтролирана среда, не е тайно и не може да бъде тайно. По определение не е. Това би трябвало да е ясно и на онези 80% от българите, които според един депутат от БСП имат интелектуален дефицит (тук нарочно избягвам употребения в действителност термин, започващ също с „д“, щото някой може да се засегне).

- А доколко според вас ръчното броене на разписки обезсмисля машинното гласуване? 
- Поначало смесването на машинно и хартиено гласуване в рамките на една секция не е най-добрият вариант на изборна технология. Но пък у нас има над 300 хиляди души, които не са пипали компютър, а машината за гласуване е компютър. Тези хора не са пипали и банкомат въпреки глупостите, които се говорят по този въпрос.

Трябва ли заради това напълно да ги лишим от глас? Това би било груба дискриминация и въвеждане на фактически образователен ценз. Не мисля, че България може да си позволи да падне дотам. И пак се сещам за онези 80%.

- Друг важен въпрос. Очаквате ли проблеми с гласуването в чужбина заради наложени мерки в някои страни и при вота с карантинирани у нас?
- Възможно е да има проблеми, все пак към този момент цели държави са затворени, не е както при свръхлибералния режим у нас. И като гледам статистиките, ние сме някъде по средата по смъртност от ковид. Така че май еднакво ще го изкараме ковида всичките държави - и тези със зверските мерки, и тези като нас с разхлабените.

Освен това и без ковид България беше доста напред в класацията по смъртност. При ковида даже малко си подобрихме положението, защото някои други държави пострадаха относително повече. За гласуването на карантинираните имам опасения във връзка с членовете на секционните изборни комисии, които ще обслужват подвижните урни.

Може да няма много желаещи за тази благородна иначе дейност. То и за другите комисии може да възникне подобен проблем. Иначе в момента виждам светлина в тунела, защото много бързо у нас намалява броят на активните случаи с ковид. За разлика от някои доста по-развити държави, където този брой расте. А когато броят на активните случаи стане нула, болестта е изчезнала. Дано.

Около гласуването в чужбина е пълно с легенди, митове и явни лъжи. Затова ще съобщя истинските данни, не че това ще спре лъжите и откровените глупости. Общо по света има под 8 милиона и 400 хиляди български граждани с ЕГН. От всички тези българи под 7 милиона са избиратели. На територията на страната живеят под 7 милиона българи.

От тях избирателите са под 6 милиона. Значи в чужбина живеят около 1 милион и 400 хиляди български граждани общо и там има под 1 милион избиратели. Ще повторя, под 1 милион избиратели! Всички приказки за 2-3 и повече милиона български избиратели в чужбина са булшит, какъвто термин вече се използва официално на Запад. На български също има звучна дума, подходяща за случая, започва с „л“.

Тези 1 милион български избиратели в чужбина имат пълни конституционни права, включително изборни, и трябва да им се осигури възможност да ги упражнят. Но в Европейския съюз, на който сме горда държава членка, нещата не са съвсем така.

Някои граждани на европейски държави могат да гласуват в чужбина само в съответните посолства, а някои пък изобщо не могат да гласуват в чужбина. Справка - Гърция. Не че това трябва да ни е за пример. Но и не бива да ореваваме орталъка заради собствените си неверни представи за света.

Банално е, но ще продължа да го повтарям. Бъдещето не се е състояло и не е предопределено. То ще бъде такова, каквото го направим с нашите действия. И с бездействията си също. Всеки един от нас има смисъл като индивид само в ролята си на преносител на човешкия ген от миналото към бъдещето.

А всички ние, тези 8 милиона и половина български граждани, останали тук или пръснати по света, имаме смисъл само като преносители на българската народност. От героичното ни минало, през смутното ни настояще, към несъстоялото се бъдеще.

Кой е той?
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН.

Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.

Член на централните избирателни комисии (ЦИК) за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.