Световно признатият специалист по пещерна фауна и акарология Петър Берон зае категорична позиция по повод обществените реакции след трагедията край връх Околчица и случая „Петрохан“.
В интервю за България Днес той заяви, че не приема внушенията, които хвърлят сянка върху пещерното движение.
„Пещерняците не се самоубиват. В това съм категоричен. Аз 70 години обикалям пещерите и познавам тези хора“, подчерта проф. Берон. По думите му в дългата му практика не е имало случай, свързан със секти, насилие или подобни отклонения в средите на спелеолозите.
„Всеки случай е сам за себе си“
Ученият уточнява, че не коментира конкретните обстоятелства около разследването, тъй като това е работа на компетентните органи. „Всеки случай е сам за себе си и си има разследващи органи“, настоява той.
Проф. Берон разказва, че познава Яни Макулев – бащата на 15-годишния Александър, открит застрелян в кемпер под Околчица. Познанството им обаче било в далечното минало. „Искрено му съчувствам и изказвам най-дълбоките си човешки съболезнования“, заявява ученият.
Спелеологията – спорт и наука с риск
Почетният председател на българската федерация по спелеология припомня, че е влязъл за първи път в пещера на 1 май 1955 г., което прави 71 години активност под земята. Той подчертава, че пещернячеството изисква отлична физическа подготовка, дисциплина и взаимно доверие.
„Тези хора висят на едно въже и разчитат един на друг за оцеляването си“, казва проф. Берон. Според него е абсурдно да се твърди, че пещерняк може да посегне на другарите си или да изпадне в състояние, което да доведе до подобна трагедия.
Непознатият свят под земята
По думите му пещерите остават едно от малкото места, където все още могат да се правят реални географски открития. Докато над земята почти всичко е картографирано чрез сателити, под земята има огромни зали на стотици метри дълбочина, които никога не са били посещавани.
Проф. Берон подчертава, че спелеологията съчетава спорт и наука – от изследване на фауната и минералите до документиране на рисунки и геоложки структури. „Пещерняците рискуват здравето и живота си без награди и без заплащане. Това е особено занимание“, казва той.
Категоричната му позиция е, че трагедията край Петрохан не бива да се използва за обобщения по адрес на цяло движение, което десетилетия наред работи в полза на науката и познанието за България и света.
