В Страстната седмица станахме свидетели на остър публичен спор между ръководителя на Комисията за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев и Съюза на съдиите в България (ССБ) – организацията представляваща цели 10% от съдиите в България, пише в свой коментар за "Правен свят" Даниел Петров.

Спорът бе провокиран от интервю на Георгиев за "Правен свят", в което ръководителят на новата Антикорупционна комисия си е позволил да зададе няколко въпроса относно отправеното от съдията от Софийския градски съд Катерина Енчева преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, което на практика блокира делото за отнемане в полза на държавата на 2,2 милиарда лева от имуществото на укриващия се в Сърбия ексбанкер Цветан Василев.

Пиперлив нюанс в случая е фактът, че обществото бе информирано за начина, по който СГС стопира делото за гражданска конфискация срещу Василев, благодарение на медии, собственост на друг клиент на Темида и с наложен запор на имущество за 200 млн. лв. по иск на представляваната от Пламен Георгиев институция.

Напълно допустимите и с нищо ненарушаващи правните норми и добрите нрави коментари на Пламен Георгиев, обаче, бяха посрещнати с артилерийски залп от ССБ. Съсловната организация пусна поредната си прокламация, от която се разбра, горе-долу следното:

1. Всеки който си позволи да коментира решението на съдия Енчева, блокиращо дела за отнемане на милиарди в полза на държавата, оказвал "медиен натиск".

А каква друга е ролята на медиите според ССБ? В Етичния кодекс ясно е записано, че основната функция на четвъртата власт е да служи на обществения интерес. А общественият интерес е държавата да отнеме в полза на хазната имуществото, придобито по незаконен начин.

Нека погледнем и сайта на фондация "Америка за България" – организацията, която щедро финансира проекти на ССБ. Там пише: "Подкрепяме програми, които целят повишаване на общественото доверие в съдебната система и допринасят за прозрачност в управлението й." Значи фондацията плаща проекти за прозрачност в съдебната система, по които бенефициент е съсловната организация, очевидно не желаеща прозрачност в съдебната система.

2. Срещу СГС се е провеждала анонимна медийна атака.

В случая става дума за една-единствена статия по казуса, публикувана в може би най-популярния ни ежедневник, който е на пазара вече над 60 години. Ако този вестник е анонимен, аз не знам, честно казано, кой според ССБ е публичен. (Може би малотиражното седмично списание, в което Пламен Георгиев бе редовен обект на охулващи и очернящи статии през последната година. Причина за което бе фактът, че той внесе иск за отнемане на незаконно придобито имущество срещу собственика на въпросната медия.)

3. Пламен Георгиев участвал в медийни атаки срещу съда.

Георгиев явно няма право да коментира дело, по което той самият е страна. Това вече е абсурдно твърдение. Напротив – ако не беше информирал обществото, то заслужено щяха да се появят упреци към него – защо е проспал схема, по която бизнесмени с интереси за милиарди успяват да се измъкнат от водените срещу тях дела, благодарение на вероятно добрите си контакти с определени среди в съдебната система.

И друго – Георгиев не може да коментира, защото е лош, според "правилните медии", от моралните им собственици (по "случайност" подсъдими и обвиняеми лица) и от свързаните с тях маршируващи "граждани".

Семейство Панови, обаче, могат да коментират всичко. Съпругата на председателя на ВКС е в правото си да нападне публично доскорошния заместник на Панов (и все още съдия от гражданското отделение на ВКС), Лозан Панов има право също публично да застане зад думите й. Но те са добрите. Те имат право да атакуват през медиите (на подсъдими) върховни съдии, но Пламен Георгиев не може да сигнализира, че "има нещо гнило в СГС", че държавният и обществен интерес е накърнен. Двоен аршин и двоен стандарт (граничещ с открит фашизъм), доста несъвместим с добрите практики и обичаи в съдебните системи на западните ни партньори.

Но праведният съдийски съюз не осъди вулгарното и цинично писмо на г-жа Панова, на следващия ден подкрепено от нейния съпруг, непосредствено преди заседанието на Съдийската колегия на ВСС, което същият председателства.

4. ССБ иска имунитет (медиен чадър) от Съдийската колегия на ВСС, председателствана по право от шефа на ВКС Лозан Панов.

Или с други думи - заради критични статии съсловната организация на цели 10% от съдиите у нас, изисква от Съдийската колегия на ВСС, ръководена от председателя на ВКС (за когото може да сме сигурни, че също е недоволен от множество статии, разкриващи реалността в Темида) да заклейми питащите журналисти и неудобните медии. А къде остана свободата на словото, основен стожер и главен фундамент на демокрацията? Да не би, финансираното от "Америка за България", НПО вече да е започнало да се изживява и като Гьобелс на нашето съвремие? Кой дава право на група съдии да преценяват кой казус от ежедневните решения на съдебната власт е добре да се повдига в обществото и кой да се замита? 

Пламен Георгиев не можело да коментира решенията на съда. Но Панов и другите съдии могат да протестират срещу решенията на други власти и срещу уредбата на Конституцията, само защото не им харесвало съотношението в квотите на ВСС. 

5. Полският модел бил лош.

А Румънският с какво е по-добър? Да въведем и Български модел - прозрачност на правосъдието.

6. ССБ иска депутатите да окажат солиден натиск върху действията на Георгиев по дела, които той води от името на държавата.

От една страна този меко казано странен призив е видим и крещящ пример за натиск от страна на една власт спрямо друга. Но от друга гледна точка пък поразително напомня на саморазобличително признание на един издател с окончателно запорирани 200 милиона, който публично обяви, че е искал от премиера Борисов да се намеси в работата на Антикорупционната комисия.

Кого ли не помолиха за помощ недоволните от Пламен Георгиев – премиер, парламент, да се готви и президентската институция.

7. България щяла да бъде осъдена, защото нейните служители са си свършили работата. Европейската комисия трябвало да вземе мерки.

Нито се разбира защо ще бъдем осъдени, нито какво точно иска ССБ от Европейската комисия Може би Брюксел трябва да излезе със специална директива – "На територията на Балканския полуостров единствено списък от магистрати, бизнесмени, журналисти и "граждани" могат да се изказват по въпроси, свързани със съдебната система. По принцип това са много честни и морални хора, които обаче са свободни да правят каквито си решат процедурни хватки, номера и схеми, ако решат, че е нарушен личният им интерес. "Далавера е всичко това, в което те не участват. Имената на печелившите са: ..."

И на финал нека отново повторим някои от въпросите на ръководителя на КПКОНПИ, на които все още липсват отговори. Нито от ССБ, нито от СГС, нито от Панов, нито от 2,96% загрижени за съдебната реформа граждани (загрижени най-вече за делата на техния запориран ментор). А именно:

Защо от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от СГС?

Защо преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск?

Защо въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на ответника (Цветан Василев-бел.ред.) по това дело?

Защо СГС не познава института на гражданската конфискация, въведен преди няколко години в нашето законодателство?

Защо след повече от 2 години делото "Василев" е на етап подготовка в закрито заседание?

Защо като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало?

Защо български съдии са решили изведнъж да се посветят на законодателство и нормотворчество? Водени от какви мотиви?

Въпросите бяха повдигнати от Пламен Георгиев, но отговори нямаше, защото Страстната седмица се оказа отпускарска, та добре, че от ССБ бдят.

* Даниел Петров е докторант по Политология. Темите на научните му изследвания са свързани с българския политически процес и обществените трансформации в периода след 1989-1991 г. и проблемните полета в отношенията по оста "власт-институции-граждани". Професионалните му интереси са в областта на организацията и управлението на предизборни кампании, продуциране на телевизионна публицистика, изготвяне на стратегически анализи и концепции в сферата на публичните политики.