Съобщенията за това, че Великобритания е готова да изпрати около 600 войници в Украйна, се появиха в навечерието на посещението на министъра на отбраната на Кралството в Киев. Не, специалните части и десантниците не трябваше да придружават Бен Уолъс: подготовката за прехвърляне на войски беше предприета в случай на руска инвазия в Украйна.

В края на краищата британското разузнаване говори за „ясна и реална опасност“ – човек трябва да се подготви, за да не бъде изненадан неусетно от коварния Путин. Тоест, задачата е да се покаже, че Западът няма да предаде Украйна на Русия просто така, за целта ще трябва да се бие дори с британците.

Фактът, че самата идея за прехвърляне на войски от страна на НАТО е провокация срещу Русия - която постоянно предупреждава за недопустимостта на атлантизацията на Незалежната - изобщо не притеснява Лондон: ние отговаряме на руската заплаха и защитаваме демокрацията.

Ден след публикуването на информацията за 600-те защитници и спасители, Борис Джонсън говори на банкет, организиран от лорд-кмета на Ситито (това не е Лондон, а отделна държава в държавата, световен финансов център) и разви тази тема.

Всъщност той говори за глобална Великобритания, Global Britain , тоест за самия англосаксонски проект на глобализация, който има за цел да запази господството на англосаксонците под прикритието на насърчаване на „демокрацията и свободния пазар“:

„Последицата от това е, че ние все повече си сътрудничим с тези, които споделят нашите ценности и мотиви. Следователно, когато казваме, че подкрепяме суверенитета и целостта на Украйна, това не е защото искаме да бъдем враждебни към Русия или каквото и да е желание стратегически да обградим или подкопаем тази велика страна...

Това е така, защото имаме ангажимент към демокрацията и свободата, които сега се споделят на огромната територия на европейския континент."

На следващия ден същата формулировка - че Великобритания (и Украйна) не иска да бъде враждебна, стратегически да обгражда или подкопава Русия, беше повторена в съвместно изявление на британския и украинския министри на отбраната. Те просто са притеснени от военната активност на Русия на границата с Украйна.

Да, напълно неразбираемо е защо тези странни руснаци са толкова нервни за Украйна? Тя има желание за свобода, британците имат специални десантни части, които да я защитават – а Русия непрекъснато повтаря за някакво НАТО близо до границите им, при това заплашва Запада. А, освен това европейците се държат неправилно, Джонсън също ги предупреди строго:

„Надяваме се, че нашите приятели ще разберат, че изборът скоро ще бъде между това дали да продължим с пристрастяването към руските въглеводороди, които преминават през гигантски нови тръбопроводи, или да отстояваме Украйна и да защитаваме каузата за мир и стабилност, ако ми позволите да се изразя така."

Тоест Великобритания, след като напусна ЕС, не просто няма да свали ръката си от пулса на европейската политика – тя очаква да продължи да играе решаваща роля в континенталните дела (заедно с американците – но понякога, както обикновено, замествайки ги). Освен това методите са едни и същи: европейците трябва да бъдат мобилизирани срещу руската заплаха.

Руснаците заплашват ли Украйна? Не, те заплашват Запада като такъв, неговите интереси – никой в Лондон не се интересува, че въпросът за геополитическата принадлежност на Украйна е дори по-важен за Русия, отколкото въпросът за независимостта на Шотландия за Великобритания.

Шотландия, дори ако (по-точно кога) успее да напусне Обединеното кралство, ще остане не само част от Британската общност (с кралицата начело), но и член на НАТО. В северната част на острова никога няма да се появят руски военни бази, но плановете за атлантизация на Украйна бяха официално обявени.

Тоест не само самият проект за създаване на „анти-Русия” от Украйна (тоест част от историческа Русия) е неприемлив за Русия, но и ни се предлага да приемем факта, че след няколко десетилетия тя ще стане част от атлантическата военна организация. Не ви харесва? Е, какво толкова - уважавайте демокрацията и свободата!

Цинизмът на британците е неподражаем – представете си какво биха казали за руснаците, ако ние правехме с Шотландия това, което Лондон прави сега в Украйна?

Ако дори сега, когато Русия не прави нищо за независимостта на Шотландия, ни обвиняват в намеса и понякога цитират аргументи, които са зашеметяващи от гледна точка на абсурда. Така да се каже, ние не знаем на какво залагат руснаците – на отделянето на Шотландия или на запазването й като част от кралството – но определено го правят.

В допълнение към Шотландия и Украйна, където руснаците заплашват свободата на напредналия свят, има още едно място на картата на Европа, където трябва да им се отвърне, и то спешно, без да се чакат тежките последици.

Ако не бяха британците, европейците щяха да проспат всичко отново - а ние говорим за такъв експлозивен регион като Балканите.
Бившият външен министър Уилям Хейг бие тревога – в статия, публикувана в The Times „Ако загубим от Путин сега, Балканите ще експлодират отново“, той говори за необходимостта за отвръщане на коварните руски планове:

„Понякога Западът трябва да устои на този студен поглед на Путин и да бъде решен да отхвърли неговата тактика и тактиката на неговите поддръжници. А Балканите са важно място за започване на този процес.“

Какво подготвят тези руснаци? Разпадането на сегашната федерална Босна и Херцеговина (БиХ) - това изкуствено рожба на Дейтънското споразумение, което все още е под надзора на ООН.

В него живеят хървати, бошняци - мюсюлмани и сърби всеки по свой начин – а сърбите си искат напълно свой, не искат да се подчиняват на чужди правила. Федерацията наистина е на ръба на колапс през всичките тези години - но Хейг, естествено, обвинява сърбите за всичко:

„В продължение на много години лидерът на доминираната от сърбите Република Сръбска Милорад Додик подкопава ситуацията в Босна и Херцеговина с активната подкрепа на Русия и Сърбия...

Ситуацията ескалира през последните седмици. Додик е близо до отделянето на Република Сръбска от Босна, страната, в която хървати, босненци и сърби все още живеят в крехък баланс. Додик казва, че отново ще вдигне армията на босненските сърби, а това е самата сила, отговорна за геноцида в Сребреница.

Той се опитва да се възползва от слабостта и разсеяността на Запада, за да изостри кризата, което ще доведе до радикална промяна на политическата карта на Балканите, а територията, която ръководи, отново ще бъде присъединена към Сърбия.

БиХ наистина може да се разпадне - просто защото е изкуствено временно образувание. Тя няма исторически перспективи – но сърбите не ускоряват процеса на обединение на Сърбия и Република Сръбска, защото тогава ще бъдат обвинени в разпадането на Дейтън с всички произтичащи от това последици.

Преди това Европа смяташе, че ще успее постепенно да усвои Западните Балкани, но присъединяването на страните от региона към ЕС непрекъснато се отлага.

Не толкова защото много от шестте държави в региона (пет от които са фрагменти от Югославия) имат спорове помежду си, а Сърбия изобщо не признава независимостта на Косово, а главно защото Европа не е готова да смила още няколко държави.

Албания, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия – как да ги приемат наведнъж? Или поотделно - като се започне от Северна Македония и Албания?

По-лесно е изобщо да не ги приемаш, а да изчакаш, като държиш Балканите на къс повод. Срещата на върха на ЕС за Балканите, проведена в началото на октомври, на която Словения, тогава председател на Европейския съюз, предложи да бъдат приети всичките шест държави до 2030 г., показа, че Европа няма нито силата, нито единна стратегия за Балканите.

Но англосаксонците го имат. Американците и британците предлагат на ЕС да приеме всички, включително за да спре руската и китайската експанзия в региона. Хейг направо пише:

„Тук Русия направи всичко, за да осуети желанието на милиони хора да живеят в стабилни и западно ориентирани страни: опит за държавен преврат в Черна гора, сериозна намеса в референдума в Македония, затягане на задушаващата си хватка в бизнеса и политическия живот в Сърбия.

ЕС, като завършек на цялата тази хаотична картина, затвори вратите на надеждите за нейното по-нататъшно разширяване, а Обединеното кралство загуби лостове върху цялата ситуация заради Brexit. В резултат на това балканският регион се движи произволно по волята на вятъра и вълните."
Отново тази руска заплаха за Запада - на Балканите като цяло и в Босна в частност:

„За Москва това служи за блокиране на разширяването на евроатлантическите институции: Босна ще бъде като Украйна, Грузия и Молдова, тъй като не може да се присъедини към НАТО или изобщо да функционира като нормална държава.

Тоест какъв е изводът? Русия просто не иска разширяване на НАТО на Балканите - и я обвиняват в експанзия. На Балканите, както и в Украйна, Русия се защитава – и я обявяват за агресор.

Причината е проста: Западът нахлу в сферата на руските национални интереси (Балканите) и самата историческа Русия (Украйна) и прикрива собствената си експанзия с демагогия относно „руската офанзива“ и подривната дейност на Москва.

Обща тактика на англосаксонците? Разбира се, и човек не бива да й се учудва и възмущава. Просто трябва твърдо и последователно да защитава нашите национални интереси, да маркира „червените линии“, да играе на обективните противоречия в рамките на Запада и да разчитате на онази част от елитите в спорните държави, която има за цел да защитава националните интереси и суверенитета на техните страни.

Тогава в един момент ще можем да преминем от защита към офанзива. Не на бойното поле, а в геополитическото пространство. А стратегията за връщане в Русия няма алтернатива – преди всичко за нас самите. За нас е толкова естествена, колкото и стратегията за обкръжаване и подкопаване на Русия за англосаксонските стратези.

Пьотр Акопов