Румен Радев се появи, изрецитира реч и антуражът – от Гълъб до Деса – му изръкопляска. Сцената беше подредена, думите – отработени, а ефектът – познат. Президентът поиска прошка. Само че така и не стана ясно за какво точно, пише rodopi24.blogspot.com.
Покаянието силно напомни на митинговото изказване на Хасан Азис, когато тогавашният кандидат за пореден мандат на три пъти повтори "Искам прошка". Кърджалийци още помнят тази сцена – и още по-малко са склонни да прощават 20-годишната дупка, в която градът затъна.
Радев върви по същия сценарий. Обичайните опорки – бедността, олигархията, тежкия живот на хората. И изведнъж, без капка мярка, в същото изречение се появяват "несгодите", които търпяла съпругата му Десислава Радева.
Бедност и "несгоди"
Да сравниш бедността на обикновения българин с "несгодите" на първата дама – бронирани автомобили, държавни резиденции, почивки, острови, Гърция – това вече не е политическа слепота. Това е откровен цинизъм.
Речта трябваше да звучи човешки, но прозвуча фалшиво. Трябваше да бъде жест на смирение, а се превърна в демонстрация на откъснатост. Прошката се иска, когато признаеш вина. Тук вина нямаше – имаше само театър.
"Да е честито новото отроче"
"Да е честито новото отроче", коментират иронично политически наблюдатели, визирайки поредния проект, роден под благосклонния поглед на Херо Мустафа. Проект, който иска да мине за автентичен, но носи всички белези на лабораторно създадена конструкция.
Историята у нас е безпощадна в едно отношение – всеки народ си заслужава тарикатите. И всяко стадо – стригането. Когато прошката се превърне в лозунг, а не в отговорност, резултатът е предвидим.
Прошка?
Без истина тя е просто още една реплика в добре познатия спектакъл.
