Калина Андролова коментира разпространените от Министерството на енергетиката данни, според които сметката на държавата, натрупана към турската компания "Боташ", възлизат на близо 630 млн. лв.
Ето какво написа журналистката по темата в профила си в социалната мрежа Фейсбук:
Соня Колтуклиева е публикувала информация, която е получила от Министерството на енергетиката, че "от януари 2023 г. до 14 октомври 2025 г. са фактурирани от турската компания “Боташ” - 629 426 000 лева. Платени са - 227 934 000 лева. Останалото задължение на българската страна за периода е 401 493 000 лева. Използваемост по данни на министерството – 115 389 000 лева."
Ако позволите, ще коментирам тази информация. Договорът е сключен на 30 декември 2022 г., но реално фактурирането започва на 1 април 2023 г. Ние сме използвали договора с БОТАШ за 115 389 000 лева, тоест в рамките на тази такса сме вкарали някакъв газ. И това е цената само на таксата услуга, не на газа, който сме вкарали. Останалите стотици милиони ги дължим и без да сме ползвали пренос през Турция.
Тоест ние като цяло плащаме за НАМЕРЕНИЕ да вкарваме газ. Един вид Румен Радев лансира договор от извънземен вид, невиждан досега, в който ние плащаме за НАМЕРЕНИЕ да вкарваме някакъв газ. За намерение плащаме по над 1 милион лева на ден.
Намерението, ако може да се калкулира във вид на обеми газ, по линия на дължимата такса, е за 1 млрд. и 800 милиона куб. метра на година. 53 200 мегаватчаса на ден като намерение по 365 дни в годината, това прави 19 милиона 418 хиляди мегаватчаса газ.
Обаче пазарът на „Булгаргаз“ е вече силно свит. Значи Радев е договорил НАМЕРЕНИЕ да пренасяме 19 милиона 418 хиляди мегаватчаса газ на година, но пазарът на „Булгаргаз“ вече е наполовина, реално общественият доставчик е неконкурентен. Пазарът е около 15-16 милиона мегаватчаса в момента.
Отделно имаме договор с азерите за 10 милиона мегаватчаса, който получаваме през резeрвиран капацитет на IGB, а имаме и още 10 милиона мегаватчаса на Александруполис. Тоест! Реално още когато служебният кабинет на Радев е уреждал този договор за НАМЕРЕНИЕ да пренася газ, върху която турската БОТАШ начислява такса улуга, общият обем газ, който правителството планира е 39 милиона и нещо мегаватчаса.
Тоест радевият кабинет е планирал ИЗЛИШЪК от около 24 милиона мегаватчаса на година. ЛОШО ПЛАНИРАНЕ, непознаване на материята, бързане, некомпетентност и корупция.
Някъде чух Радев да казва, че обвиненията в корупция обиждали турската фирма БОТАШ. Ама тя корупцията има различни форми и нива. Много често е обмен на услуги, понякога ниските етажи на администрацията, шефове на оператори или пък частни бизнес фактори и пр., се изживяват като двигатели на геополитически решения, забързват или забавят документи, внушават идеи, реализират ситуации. Никой не говори само за канчета с пари.
Тааа, да се върнем на излишъка! Как да го пренасяш този газ, като няма на кой да продаваш?! Нямаш вътрешен пазар, а да го изнасяш също не може, защото оскъпяването от таксата е колосално и неконкурентно.
Значи, да му обясним на Радев, който е пилот, ДОГОВОРИТЕ се сключват ЗА ДОСТАВКА, а не ЗА НАМЕРЕНИЕ и върхи това намерение ДА СЕ ПЛАЩАТ ТАКСИ! Така че неговата опорка, вие защо не ползвате този договор, има отговор: няма как да се ползва, защото слжебното правителство на Гълъб Донев е планирало излишък, при това на абурдна цена.
Всеки ден плащаме ГРЕШНО ПЛАНИРАНЕ и УПРАВЛЕНСКА ДИЛЕТАНТЩИНА. И нека клакьорите на Радев да не обясняват, че тогава, по време на сключване на този договор, ситуацията била друга. Не, не е била друга ситуацията! Математиката е една и съща, и управленската неспособност също.
Пазарът не се е разширил. Напротив, пазарът намалява, а ние поемаме ангажименти след ангажименти. Дори в най-добрата година на „Булгаргаз“, 2021 г., когато дружеството продава 34 милиона мегаватчаса, дори тогава „Булгаргаз“ пак щеше да е в НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на договора с БОТАШ, ако трябва да направим пряко сравнение с числа и данни.
Високото държавно управление не е въпрос на пиар. Едно е да си направиш пиар с някаква шкода, за да се харесаш на масовката, друго е да имаш умения за стратегическо планиране и да сключваш колосален енергиен договор, в който има замесени и външни фактори. Огромното его лесно се пробива, галиш го лукаво и го ползваш за слуга.