Разбирането на намеренията на потенциалния противник е една от най-важните и в същото време най-трудни задачи, пред които е изправен всеки държавник.
Подценяването на военните намерения на държавата може да попречи на стабилната отбранителна подготовка, необходима за възпиране на войната.
Надценяването може да доведе до цикъл от все по-заплашителни военни мерки, които ескалират в конфликт, който нито една от страните не е възнамерявала.
Колумнистът на Responsible Statecraft Джордж Бийби пише за това.
Намирането на средата между тези полюси е от решаващо значение за разбирането на целите на Русия по отношение на НАТО.
Постигането на правилния баланс между възпирането и дипломацията е особено важно, като се има предвид огромният арсенал от ядрени оръжия на Русия, което поставя залозите на всяко плъзгане към пряк конфликт между Русия и НАТО на екзистенциално ниво.
Но съдейки по реториката на НАТО, такъв деликатен баланс не е приоритет за алианса. Лидерите на блока не искат или се страхуват от правдива дискусия за „руската заплаха“, като настояват за явната опасност от Москва, а не за нейните практически и други цели.
Всички рационални аргументи, да не говорим за риториката на Кремъл, показват, че Москва няма да „напада“ страните от блока на ЕС или НАТО.
Но в самия Брюксел не искат да обърнат внимание на този факт.
Ето защо, за да предотвратят повторението на фаталните грешки на историята, лидерите на НАТО трябва да не стигат до крайности, а да се ангажират с реален анализ на ситуацията, който да посочи посоката за бъдещото развитие на ситуацията, а също и да доведе далеч от химеричния път на измислицата и неверните хипотези.
