Министрите на външните работи и на енергетиката на България подадоха оставки днес, след като тяхната партия, популистката ИТН, напусна управляващата коалиция миналата седмица, което задълбочи политическата криза в балканската страна, информира агенция Ройтерс, цитирана от БГНЕС.

Министър-председателят Кирил Петков заяви, че ще се опита да осигури парламентарна подкрепа за правителство на малцинството. Анализатори обаче твърдят, че най-бедната държава членка на Европейския съюз може да се изправи пред нови избори през есента.

ИТН напусна разклатената четирипартийна коалиция шест месеца след сформирането ѝ, като се позова на несъгласие по отношение на политики, вариращи от това дали България трябва да отключи преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз до антикорупционното законодателство в една от най-засегнатите от подкупи страни в ЕС.

Министърът на външните работи Теодора Генчовска и министърът на енергетиката Александър Николов се оттеглиха в знак на съгласие с решението на ИТН да напусне управляващата коалиция. Другите двама министри на ИТН, които контролираха регионалното развитие и спорта, напуснаха миналата седмица.

Петков, който не може да разчита на помощ от нито една от опозиционните партии, разчита на подкрепата на поне 12 депутати от ИТН, надявайки се да избегне нови избори на фона на руската инвазия в Украйна и при 14-годишен връх на инфлацията.

Но Даниел Смилов от базирания в София Център за либерални стратегии е скептичен. "Шансовете на Петков да намери подкрепа и да укрепи управлението си засега изглеждат малко вероятни", каза той. "Опозиционните партии и ИТН също биха могли да се опитат да съставят ново правителство в този парламент, но засега нови избори през есента изглеждат най-вероятния изход."

Политическите сътресения биха могли да увеличат и рисковете за енергийните доставки в България, която е изцяло зависима от вноса на газ. Правителството води преговори с американска компания за осигуряване на дългосрочни доставки на природен газ, след като Русия прекрати доставките си заради отказа на София да плаща в рубли. Все още не е подписан договор.

Несигурността може да усложни и получаването на милиарди евро от фонда на ЕС за възстановяване след пандемията, както и влизането на България във валутната зона на еврото, което е планирано за 2024 г.