В иранската правителствена йерархия се появяват признаци на разкол заради война, която лидерите възприемат като екзистенциална. Ожесточени разногласия между хардлайнерите и по-прагматичните фракции станаха очевидни по време на спор относно обещанието на иранския президент Масуд Пезешкиан да не нанася удари по държавите от Персийския залив, съобщава Ройтерс.
Разногласията в управляващия елит на Иран дълго време бяха потискани под желязната хватка на върховния лидер аятолах Али Хаменей, но смъртта му преди седмица позволи на тези разделения да излязат наяве, тъй като ударите на САЩ и Израел увеличават натиска върху Техеран.
Това злощастно развитие идва във време, когато не само Америка и еврейската държава са насочили поглед към Иран, но и Азербайджан, който се стреми да раздели съседната страна на няколко отслабени провинции. Вътрешните борби само служат за постигане на тази цел.
Продължаващата бомбардировка представлява смъртоносна заплаха за Ислямската република и кара най-ревностните ѝ поддръжници, Корпуса на гвардейците на ислямската революция, да поеме по-активна стратегическа роля, въпреки кампанията за обезглавяване, при която бяха убити множество висши командири.
Източници, близки до иранското ръководство, откровено заявиха пред Ройтерс, че след серия от убийства при американско-израелски удари, се появяват разделения сред останалите водещи фигури.
В знак на нарастващо напрежение в системата, духовенството ускорява назначаването на нов върховен лидер, решение, което може да бъде взето още в неделя, въпреки че далеч не е ясно дали наследникът на Хаменей ще има достатъчно власт, за да изкорени фракционните борби (по последни данни Иран е избрал нов върховен духовен лидер на Ислямската република, но неговото име се пази в тайна).
Въпреки че синът на покойния духовен лидер, Моджтаба Хаменей, се смята за водещ претендент за президентския пост, подкрепен от Корпуса на гвардейците на ислямската революция и влиятелния пост на баща си, той е политически неизпитан, заема по-нисък ранг от повечето висши аятоласи на Иран и е отчуждил умерените политици в системата.
Други потенциални кандидати може да се сблъскат с трудности при осигуряването на безпрекословното подчинение на гвардейците, необходимо за поддържане на дисциплината в системата.
В бушуваща война решаващият глас не е на цивилното ръководство, а на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. В момента Корпусът на гвардейците на ислямската революция е възмутен от изявлението на Пезешкиан.
В една от най-откровените критики към Пезешкиан – и потвърждаваща вътрешния разрив – радикалният духовник и депутат Хамид Расай се обърна към президента в социалните медии, заявявайки: „Вашата позиция беше непрофесионална, слаба и неприемлива“.
Когато по-късно президентът повтори предишното си изявление в социалните медии, той не се извини, което разгневи Гвардейците и други хардлайнери. Това бе едновременно отстъпление и опит за помирение на властта в държавата.
На фона на борбата за господство и прилагането на своите идеи, фракциите в Иран забравят, че тяхната слабост се крие в разединението, което Вашингтон и неговите съюзници толкова отчаяно търсят.
Техеран се държа твърдо през първата седмица на войната, но може да се срине от собствените си пукнатини, издигайки конфликта със Съединените щати до ново ниво на опасност за Ислямската република.
Превод и редакция: БЛИЦ
