В българската политика има една неписана (и една конституционна) роля за държавния глава – да бъде балансьор, когато партиите не могат да намерят път помежду си.
Според политолога проф. Румяна Коларова обаче, президентът Румен Радев отдавна е напуснал тази територия. Вместо да свири мача, той вече е на терена и „скача“ срещу останалите играчи.
Президентът като конкурент: Кой се страхува от „Дондуков“ 2?
Основната теза на Коларова е ясна: партиите вече не гледат на Радев като на обединител, а като на опасен политически конкурент.
-
Страхът на статуквото: Всички традиционни формации се притесняват, че президентът може да „отхапе“ от техния електорат, ако реши да материализира влиянието си в собствен политически проект.
-
Проблемът с листите: Ако Радев реши да участва индиректно или директно в избори, най-голямото предизвикателство ще бъде „човешкият ресурс“. Според Коларова, той не може да бъде водач навсякъде – трябва да намери хора, които да го представляват автентично, което е сериозно логистично препятствие.
„Домовата книга“ и капанът на Конституцията
Един от най-спорните моменти в анализа на Коларова е свързан с т.нар. „домова книга“ – списъкът от потенциални служебни премиери, въведен с промените в Конституцията.
Проф. Коларова разделя кандидатите на две групи:
-
Избрани преди промените: Хора, които са заели постовете си (като в БНБ или Сметната палата), без да знаят, че един ден могат да бъдат принудени да станат премиери.
-
Избрани след промените: Тук политическата игра е по-тънка. При всеки нов избор на подуправител или одитор вече се задава въпросът: „Ако Ви се наложи, ще приемете ли да сте премиер?“ Това превръща професионалните назначения в политически заложници.
Защо това има значение сега?
Според Коларова, президентът трябва да бъде безпристрастен, но неговото поведение подсказва друго – той търси сътрудничество и влияние, което разклаща партийната система. Партиите, от своя страна, ще се опитват да задържат избирателите си, обещавайки „диалог с президента“, докато в действителност се подготвят за сблъсък с него.
Големият въпрос остава: Ще успее ли Радев да подреди успешни листи от свои представители, или неговият политически инстинкт ще го остави в ролята на „критик отстрани“?
