Руският спецназ за 66 години действал на четири континента
Той продължава да е краен аргумент в съвременната геополитика
Основните особености на тези подразделения е не многоброен състав, съвършена подготовка, внезапност, инициативност, бързина, съгласуваност на действията, умело използване на въоръжението и защитните възможности на местността, времето на денонощието и метеорологичните условия. С години еволюция претърпяха технологичната база, структурата и количественият състав, обаче се запази концепцията за войските спецназ.
За изминалите 66 г. руският спацназ е привличан за бойни операции на териториите на Ангола, Мозамбик, Етиопия, Никарагуа, Куба, Виетнам, Афганистан и „други страни от Азия, Африка, Латинска Америка. Налагало се да действа и в Европа.
За много от операциите зад граница и досега не се говори. Сред публично най-известните са от 1968 г.
През май 1968 г. руски спецназ с численост едва от 10 души атакувала секретен американски обект на територията на Камбоджа на 30 км от границата с Виетнам.
Американците използвали камбоджанската база за прехвърляне във Виетнам на разузнавателни групи и търсене на свалени пилоти. В постоянна бойна готовност за излитане там се намирали 16 вертолета от различен клас и предназначение. Главна цел на спецназа на ГРУ станали машините, които имали на борда си уникална система за насочване към цел и управляеми реактивни снаряди.
След 25-минутен бой един вертолет „Кобра” е отвлечен във Виетнам, останалите са унищожени. Базата загубила около 20 души от личния си състав.
През август 1968 г. е проведена най-голямата операция на руския спецназ в Европа, след като страните от Варшавския договор взели решение за инвазията в Чехословакия.
Самолет с отряд от спецназа кацнал на пражкото летище и го превзел за 9 минути. След това съветското командване прехвърлило на летището въздушнодесантна дивизия.
В края на 1979 г. властта в Афганистан е узурпирана от Хафизула Амин, който получил образование в САЩ и подозиран за връзки с ЦРУ. Този факт, както и метежите в правителствената армия и въоръжените изяви на опозицията предопределили вземането на погрешното решение за влизане на съветските войски в Афганистан.
На 27 декември спецназът на ГРУ съвместно с подразделенията „Гром” и „Зенит” (бъдещите „Алфа” и „Вимпел”) за 43 минути превзели с щурм добре укрепения президентски дворец Тадж Бек. Загиват петима спецназовци и предвождащият щурма полковник Бояринов. Така започва афганистанската война за СССР.
В Афганистан през зимата на 1987 г. съветските спецназовци успели да заловят действащ екземпляр на американски преносим зенитноракетен комплекс (ПЗРК) FIM-92 Stinger (Жало), който да първи път е забелязан в Ангола в края на 1970-те години. Заслугата е на групата от спецназа на ГРУ под командването на старши лейтенант Владимир Ковтун.
От този ПЗРК съветската авиация понасяла сериозни загуби. Заловената ракета разкрила механизма и алгоритъма си на действие, което позволило да се разработи технология за противодействие.
Почти 10 г. в сложни условия спецназът пресичал пътищата за снабдяване на афганистанските метежници с оръжие, боеприпаси и материални средства основно от Пакистан.
В постсъветските времена спецназът отново станал необходим. От него се нароили подобни структури във ФСС (Федерална служба за сигурност), МВР, МИС (Министерство на извънредните ситуации), Министерство на правосъдието. В зависимост от ведомствената принадлежност тези формирование изпълняват различни задачи.
През септември 2004 г. по време на щурма на завладяното от терористите училище в град Беслан загиват 10 служители от спецназа на Федералната служба за сигурност това са най-големите загуби на съветския/руския спецназ. Загиват командирите и на трите щурмови групи – двама от „Вимпел” и един от „Алфа”. Заедно с тях „Герой на Русия” става и един лейтенант, прикрил с тялото си трима заложници от хвърлена граната от терористите.
Стремителното развитие на високите технологии не променя предназначението на руския спецназ и тежестта на този краен аргумент в съвременната геополитика.
Екип на БЛИЦ
Последвайте ни
0 Коментара: