Христо Иванов бързо забравя, но това не значи, че обществото страда от амнезия: 

Христо Иванов стана министър без един ден трудов стаж, като адвокат с прекратени адвокатски права.  

Христо Иванов бързо забравя, че пускаше доноси срещу България пред европейските институции, за да се домогне до властта, а после го правеше и докато беше министър.  

Христо Иванов бързо забравя, че докато бе министър на правосъдието, единствената цел, която преследваше бе да дестабилизира съдебната система, за да я овладее. Успя да го постигне с част от съдилищата, но се провали с прокуратурата. Нещо, за което търси реванш вече десет години. 

Христо Иванов бързо забравя, че за него Лозан Панов бе „черен лебед“ още преди неговата партия да го подкрепи като кандидат за президент? Да не би, защото е знаел за връзки на Панов с убития Мартин Божанов – „Нотариуса“? 

Христо Иванов бързо забравя, че с неговите промени в Конституцията, през 2019 г. ВСС избра главен прокурор, който за първи път в най-новата ни история се оказа с прекратен мандат. 

Христо Иванов бързо забравя, че е начело на политическа партия, не по силата на политическа идеология, каквато никога не е имал, а чрез сложни  задкулисни схеми и зависимости, оплели олигархични кръгове, с магистрати и лобисти от адвокатски кантори. 

Христо Иванов бързо забравя, че схемите от „8-те джуджета“ и на „Нотариуса“ бледнеят пред мрежата за влияние в политиката, бизнеса и съдебната власт, изградена от присъдружните му десетки НПО-та. В които се въртят едни и същи хора, обработващи общественото мнение и оказващи натиск, под мантрата „гражданско общество“. 

Христо Иванов бързо забравя, че с нищо не се различава от аферистите „Пепи Еврото“ и „Марто Нотариуса“ с оглед обвързаностите си с адвокати, съдии и неправителствени агенти.  

Христо Иванов бързо забравя, че е наредил неговият министър на правосъдието Атанас Славов да изготви лобистко законодателство по кройката на неговите кандидати за главен прокурор, членове на Висшите прокурорски и съдебни съвети, Антикорупционна комисия и др.  

Христо Иванов бързо забравя, че кандидатът му за главен прокурор, когото бе принуден да лично да осветли – Андрей Янкулов, всъщност е кандидат на олигархичния кръг „Капитал“ и като такъв се подвизаваше като заместник-правосъден министър, а и като съветник в МВР. Колко „независим“ е Андрей Янкулов, който работи в „Антикорупционен фонд“ с други, свързани с Христо Иванов „неправителствени“ агенти?  

Христо Иванов бързо забравя, че с годините в политиката усвои в пълен обем методите на задкулисието, включващи поставянето на ултиматуми и опити за шантаж, като точно така се опитва да пробута свои протежета на ключови за държавата постове. 

Факт е, че Христо Иванов бързо забравя и в чий скут седя и все повече се самозабравя, като си мисли, че номерата му ще продължат да минават, благодарение на задкулисните схеми на неговите кукловоди. Това време свърши... 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук