Две години, след като наля мастита финансова инжекция в „Продължаваме промяната“ и броени дни, след като Кирил Петков беше принуден да подаде оставка и като съпредседател на партията, и като депутат заради грандиозния корупционен скандал, разтресъл формацията, един от покровителите й - спонсорът Сашо Дончев, се отрече публично от ПП.
В програмно интервю за NOVA в неделя вечерта медийният издател и газов бизнесмен натърти, че случайно се бил превърнал в най-големия дарител на Петков и компания, в чиято предизборна кампания заедно с ДБ през 2023 г. официално наля половин милион лева. И даде да се разбере, че за него партията е потъващ кораб и е в търсене на нов проект, чиято лоялност да си купи, за да продължи да му осигурява път до „усвояването“ на обществените ресурси.
Самото интервю беше белязано от удобни и безкритични въпроси от страна на водещата и от опити от страна на Дончев за пренаписване на собствената си биография.
В усилие да се изкара първи анти-Путинист и прозападен бизнесмен, собственикът на „Овергаз“ и дългогодишен съдружник на руската „Газпром“ заяви: „Тука едни хора откраднаха държавата. Дали Централния комитет на БКП или друга подобна групировка владее всички лостове в държавата, това няма значение за обществото. Важното за обществото е, че тези хора не обичат свободата.
Напротив – дразнят ги хората, които си позволяват да са свободни в тяхно присъствие…“. След което обясни, че със сигурност ще се появи нов политически субект вдясно и се надява това да е скоро. Както и че още в началото на века, по време на посещението на руския президент Владимир Путин в България през 2008 г. предупредил руските си партньори, че щели да берат ядове с него, защото бил „комплексиран човек“. Все твърдения, които сочат само едно – Дончев прави очевиден опит да откъсне опашката си и да заличи тежките си руски обвързаности, явно надявайки се на късата памет на обществото.
Само че тази памет далеч не е толкова къса, колкото се надява газовикът. А за тези, които са забравили неговото битие и как създаде мултимилионната си монополна империя, идват на помощ архивите, сочещи ясно едно – Дончев наистина е прав, че държавата беше открадната от отрочета и храненици на ЦК на БКП и на Държавна сигурност, мимикрирали буквално за нощ от комунисти в първи демократи.
Покровителите в Русия
При това, в продължение на десетилетия, Дончев дори беше с едни гърди пред тях заради железните си връзки с Русия. Връзки, стартирали още в края на 70-те години на миналия век, когато родения в Ямбол Дончев се озовава на студентската скамейка на Държавния университет за нефт и газ в Москва. Учебно заведение, затворено за простолюдието в Русия, камо ли за това в България. То е достъпно само за „богопомазани“ лично от режима в Москва. Именно там съдбата го среща с Юрий Вяхирев – син на вече покойния дългогодишен председател на „Газпром“ Рем Вяхирев. Това познанство маркира ролята, която Дончев ще играе в българския Преход като проводник на руските интереси у нас.
Под крилото на руските си познанства и покровители, от 1978 г. до 1991 г. той работи като технически ръководител, проектант, а в крайна сметка и началник-отдел в „Газстроймонтаж“. Това е дружество, създадено през 1971 г. по силата на междуправителствена спогодба на България с бившия СССР за изграждането на газоснабдителната мрежа на страната. Бил е и директор на строително-монтажното управление по изграждане на магистралния газопровод Тула-Москва-Киев.
С идването на демокрацията в България се променя и ролята му – става сред първите мастити частни предприемачи, влизайки в частния газов бизнес през 1991 г. със създаването на „Овергаз“. Две години по-късно негов съдружник в компанията става създателят на „Мултигруп“ Илия Павлов, а през 1994 г. фирмата става партньор у нас на „Газпром“. Самият Дончев е разказвал, че това става по лична негова покана до Рем Вяхирев, на когото продава 50% от „Овергаз“.
Оттам насетне възходът на Дончев е бърз и шеметен – през 1995 г. бившият премиер Андрей Луканов, сочен заедно с Иван Костов за един от основните кукловоди на подмяната на демократичния преход у нас, става председател на смесената българо-руска компания „Топенерджи“, създадена, за да осигурява доставките на руския газ за България.
Тя е учредена с 50% участие от „Газпром“ и „Булгаргаз“ и се представлява от двама души, единият от които е именно Сашо Дончев. Впоследствие, след поредица от врътки, делът на „Булгаргаз“ е сведен до миноритарен, а бившият шеф на българската държавна компания Васил Филипов разкри преди време пред „24 часа“, че по време на преговорите с „Газпром“ и „Топенерджи“ Дончев е бил „от руската страна“.
По време на правителството на Иван Костов идва край на съдружието на Дончев с Илия Павлов, но не и на неговия възход в българската икономика. „Овергаз“ замества „Топенерджи“ като доставчик на руския газ и се настанява и на входа, и на изхода на тръбата. На входа като партньор на доставчика от руска страна. А на изхода – като прекупвач и доставчик до крайните потребители. Тази монополна позиция продължава до края на 2012 г., когато след тежки преговори между управляващия тогава кабинет „Борисов“1 и Москва посредниците по газовата тръба са премахнати. С тях – и „Овергаз“, който получава тежък шамар, губейки ролята си на посредник, но вече е гарантирал монополната позиция на пазара на газ у нас с договори за доставка на синьо гориво в близо четвърт от общините в България.
Политическият инженеринг
Горе долу по това време Дончев започва и активно да участва в процесите по политинженеринг, в които вече от над десетилетие към онзи момент се вихри енергийният олигарх и ръководител на кръга „Капитал“ Иво Прокопиев.
Това участие съвсем не се ограничава само до използването на вестника на газовика – „Сега“, като трибуна за промотиране на удобни политици. Той влиза в картината и като финансов спонсор. Роля, която официализира именно през 2023 г. с дарението за кампанията на ПП-ДБ. Сумата от 500 000 лева го нареди на върха на класацията за спонсори на коалицията, чийто съставни части до една бяха създадени под диригентската палка на олигархията у нас. Но в кулоарите на властта се шушука, че далеч не е единствената финансова помощ, която Дончев е предоставял.
Ако се питате защо, то отговорът е, че далеч не е било от алтруизъм. Още тогава в няколко сайта бяха публикувани данни, че дарението може да е било вид отплата за сключения година по-рано от кабинета на Кирил Петков скандален меморандум с компанията GEMCORP, която пък от своя страна е била основен спонсор на събитията за моторни спортове на сина на Дончев – Георги Дончев. Както и че спонсорството е било гаранция за лоялност от страна на ПП и партньорите им от ДБ за осигуряване на мастити хапки от държавната трапеза за покровителите им.
От интервюто на газовия бизнесмен става ясно, че вследствие на корупционния скандал, довел до оставката на Петков от лидерския пост в ПП, Дончев вече се оглежда за нови проекти, през които да получава достъп до механизмите за дърпане на конците в политиката. А очевидно не е и единственият, предвид факта, че водещата Лора Крумова, в чието предаване по NOVA направи опита за пренаписване на биографията си, е сред видните представители на машината за подмяна на фактите и разпространение на дезинформация, създадена от кръга „Капитал“ на Прокопиев у нас с помощта на останалите представители на задкулисието у нас.
