Олигархът Иво Прокопиев падна дотам, да си прави автоинтервюта в собствения си сайт „Дневник“. Но не това е скандалното, а изявлението му, че тъй като прокуратурата и КПКОНПИ били превърнати в инструменти за политическа репресия и за отнемане на бизнеси, вместо да охраняват закона и правата на гражданите и фирмите, сега и двете трябвало да станат „равнопоставени с частните субекти“. Един вид равни със самия него.

По-голяма наглост в правосъдието едва ли Европа е виждала. Олигарх, който постоянно има проблеми със закона, с прокуратурата и КПКОНПИ заради нечестното си забогатяване и съмнителните си приватизационни сделки, да си мечтае държавните органи, които са призвани да защитават обществения интерес чрез преследване на престъпниците, да бъдат принизени до „равнопоставени“ частните субекти. Как си я представя Прокопиев тази равнопоставеност, не е трудно да се предположи.

Първо, закриване на най-важните звена – специализираната прокуратура, която разследва тежките престъпления и разделяне на КПКОНПИ (което е де факто закриване). После слагане на удобни на Прокопиев главен прокурор и шеф на КПКОНПИ и накрая лишаване на прокуратурата от възможността да повдига обвинения (Бойко Рашков вече аноносира, че това трябвало да прави МВР). Идеална ситуация, нали? Така 200-те милиона лева които КПКОНПИ сега му търси отиват в небитието (запорите върху имуществото на Прокопиев ще бъдат вдигнати), а прокуратурата вече ще е „равнопоставена“ с него, сиреч няма да го закача повече. Тоест перфектната „съдебна реформа“.

Лошо обаче е, че това съвсем не са негови илюзии или миражи, а са на път да станат реалност чрез прокситата му във властта като правосъдния министър Надежда Йорданова (с шефа на която Христо Иванов Прокопиев задушевно си хортува, както стана ясно от стенограмите „Арго“). Защото законопроектите вече са написани, остава мнозинството в парламента послушно да вдигне ръка и да ги гласува. Да, проблем за Прокопиев е Конституцията, но и за нея ще се намери вратичка, така че „равнопоставеността“ на прокуратурата с престъпниците да бъде гарантирана и разписана черно на бяло в основния закон, в услуга на разградския олигарх.

А на хората, гласували за „промяна“ им остава само да се надяват, че все пак в Европа е останал малко здрав разум и Европейският съюз няма да позволи такава гавра с правосъдието, от която да бъдат облагодетелствани хората, съсипали икономиката на България в последните 30 години.