Автор: Орлин Филипов, д.м.
В статията можете да прочетете:
- Разрухата на Прехода;
- Ликвидиране на българския елит;
- Окупация - покоряването на България от чужди служби;
- След двукратно унищожаване на елита за половин век - наближава точка на пречупване;
- Обединение на клановете около престола на прадедите.
Българите са един от народите с най-стара държавност, а на европейския континент Първото и Второто български царства (империи) в продължение на векове са доминираща военна сила и важен културен и духовен център. При Фердинандова България в европейските салони се говори за страната като за седма Велика сила, а Социалистическа България е сред 28-те най-развити индустриални държави, има влияние и завиден международен престиж. Българинът може да има силна и уредена държава.
Какви процеси доведоха великата в миналото България и нейния хилядолетен народ до днешната разруха и обезлюдяване?
Орлин Филипов, снимка Тюбинген
Разрухата на Прехода
След началото на Прехода, още през 1989 г., в България започна внезапно разграждане на държавност, икономика, общество и морал. Под диктата на чужди служби бяха изкуствено генерирани анархия, корупция, бедност, масови разрушения на заводи – като важна предпоставка за превръщане на страната в бедна и зависима държава, подобна на колониална република, слаба и лишена от суверенитет. Беше разрушено всичко, свързано с национална сигурност, независимост и всякакви активи, които биха гарантирали бъдещ просперитет.
Резултатът е убийствен - срината индустрия, унищожена армия, разбито образование и здравеопазване, потисната интелигенция, изчезващо население, празни села и градове. България беше накарана да се самовзриви отвътре. Ако излезем от луксозните апартаменти, придобити със средства отклонени от европрограми, и се разходим из малките градове или ако поведем разговор с един млад човек, ще усетим цялата сила на опустошението в страната.
След дълги години психологическа обработка, днес народът е равнодушен към своята история и национална принадлежност, стопен до няколко милиона, а корупцията е начин на живот за цели сектори от икономиката. Ключов момент в стратегията е втълпяване на лъжата, че българите сами са си виновни за корупцията и разрухата в собствената им държава, а това не е вярно и, освен че цели да оневини Западните служби, води до отчаяние и лишава народа от естествения стремеж за възстановяване на страната и за търсене на възмездие.
Дирижираният от чужди служби Преход, продължаващ вече 35 години, по своя опустошителен резултат може да се сравнява единствено с османското нашествие.
Днес никой не трябва да се заблуждава – вече 35 години срещу България се води война! Какви са причините за тази война, започнала през 1989 г. и планирана десетилетия преди това, а в някои отношения – вероятно преди столетия? И дали единствено специалните служби на англосаксонската Дълбока държава и стоящата в основата ѝ сатанинска олигархия са единственият агресор или има и други скрити играчи? Например близките до тях служби на един източен народ, или вероятно дори и службите на един стар приятел, който от векове протяга ръце към източните български територии – техният планиран път към Константинопол? Нека не забравяме и последователите на доктрината Megali idea, целящи възстановяване на Византия? Вероятно ще ги познаем по днешното им агентурно присъствие в страната.
Изглежда обаче, нещата са много по-дълбоки. Фактологията води към формиране на тезата, че унищожаването на Източния блок е извършено в контекста на глобална програма за постепенно ликвидиране на „прекомерните“ свободи на хората в западните общества и техния висок жизнен стандарт, дадени им като част от методите за справяне с Източния блок през епохата на Студената война и целящо постепенното им връщане към капиталистическата мизерия от времето до края на 50-те години.
Това е подготовка за ново и още по-тежко заробване на масовия гражданин, свързано с глобалния план за рефеодализация на Европейския свят. Когато четем ключови публикации на неолиберални глобалистки лидери, невинно предлагащи бъдещи брутални фашистки мерки и реформи за смачкване на икономиката, ликвидиране на частните фирми и премахване на частната собственост, не е трудно да се открие причината за сътресенията през изминалите 36 години (книга „България - господарят на Via Diagonalis“, Издателство на БАН, 2025).
При това, както изглежда, унищожението на Източния блок освен икономически, политически и геостратегически цели и причини, на първо място има един дълбок духовен замисъл – борбата на католическия Рим и англосаксонската криптоолигархия срещу Православието.
Разгледано в такъв аспект, може да се каже, че Русия - най-голямата православна държава, днешен Трети Рим и духовен наследник на високоразвитата българска средновековна култура, както и България – стожерът на Православието до XIV век, заедно с Украйна и Беларус – и двете част от руската общност, изглежда са дефинирани като основни врагове на Запада. Факт е, че през епохата на Прехода никоя друга държава от Източния блок не беше унищожена така жестоко както България, а очевидно тук се намесват и териториални апетити за тази стратегически ключова зона, свързваща двата свята.
Хилядолетният български народ изглежда през последните 35 години е умишлено и престъпно насочван към своя залез. Има ли надежда?
Окупация от чужди служби и лишаване от суверенитет
От години в държавата шетат необезпокоявани чужди агентури. Днес окупацията с военни сили на една държава е архаизъм и отдавна никой не прави така. Има модерни начини – превземане отвътре. Завземане на ръководните структури и генериране на масова корупция и морален упадък сред обществото, като необходим фон за безпрепятственото владеене на територията и ресурсите на държавата.
За илюстрация ще посочим американска доктрина Рънсфелд–Цебровски. Тя е създадена през 2001 г. от адмирал Arthur Cebrowski и министъра на отбраната Donald Rumsfeld. Част от доктрината предвижда разрушаване на държавните структури на определени страни, за да се осигури безпрепятствен добив на природни богатства (T. Meyssan. The Rumsfeld/Cebrowski doctrine, 27 May 2021; T. Meyssan, 11 Septembre 2001: L'effroyable imposture, Ed. Carnot, 2002; Б. Чуков, 2025).
В тази връзка запознати съобщават, че за воденето на диверсионни войни, които да обслужват доктрината Рънсфелд–Цебровски, Пентагонът е създал огромна армия от агенти, наречена Сили за специално назначение, в състав от 60 000 човека. Те са без униформи, задачата им е да отидат някъде по света, да унищожат нещо и да се приберат обратно, без да оставят следи (проф. Б. Чуков, 2025).
България беше превзета отвътре, умно и тихо – само чрез корумпиране на част от висшите управници, както и чрез поставяне в зависимост на социалистическия елит, посредством лични облаги или гаранции за непреследване във връзка с предишния им статут (последното е договорено още на преговорите между Горбачов и Рейгън през 1987 г.), както и чрез прилагане на цял комплекс от инструменти за икономическо и психологическо въздействие над обществото.
Без да е нужно да влиза чужда армия в страната, без кръв, без коментари. Това е схемата за модерна окупация на една държава и превръщането ѝ в колониален субект от модерни времена – никъде по улиците не се виждат чужди войски, всички институции се наричат български, българското знаме се вее по света, а в същото време, според запознати, държавата е напълно лишена от суверенитет и повечето нейни ресурси са под контрола на невидимата ръка на чужденци.
Едни от ресурсите, природните, се присвояват чрез неизгодни договори и концесии. Само ако погледнем картата на Google maps, ще видим как целият Балкан е жестоко издълбан от огромни кариери за злато, мед и редки метали, от чиито добив в страната остават само символични средства. Също така, наложена е забрана на всеки опит за протекционизъм на български стоки и производители, а притежаваните от чужди фирми МОЛ-ове, в които се продават почти изцяло или само вносни стоки, изсмукват и изнасят извън страната голяма част от заплатите на българите.
Други български ресурси, като финансови средства от фондове, се заграбват под маската на „българска корупционна схема“, а много често парите излизат извън държавата и стигат до скрити в сянка чуждестранни играчи. Бивш министър свидетелства пред автора, че още от началото на 90-те години, от средствата на предприсъединителните програми ФАР - от всеки един от траншовете са оставали в страната само около 15–20%, а цялата останала огромна сума се е изнасяла обратно към Западна Европа, незнайно къде.
Излиза, че България е окупирана от чужди специални служби, от ненаситни чуждестранни капитали и от едри западни корупционери.
Внимание! След двукратното унищожаване на елита за период от половин век и 36 години окупация и заличаване – скоро наближаваме точка на пречупване
Известно е, че историята е непрекъснат низ от събития, периодично повтарящи се в стил Еклисиаст. По времето на конспиративния Преход, започнал през 1989 г., България беше лишена от своите най-добри мозъци – както чрез ликвидиране на автентичния елит на онази мощна социалистическа държава и замяната му с псевдоелит, така и чрез предизвикана масова емиграция на най-будните български умове.
Важен дял в геноцида над българските авторитети и разрушаване на ценностите и морала заемат завладените училища, проповядващи неолиберални заблуди и антипатриотизъм, както и завладените медии – с онези пошли телевизионни предавания, излъчвани в зависими от чужди компании телевизии, специално разработени от психолози и насочени към подиграване и потискане на интелигенцията и въздигане на просташкото, на чувството за безнаказаност и чувство за отчаяние.
Запознати твърдят, че негативното говорене в България беше насадено първоначално от немската медийна група ВАЦ (WAZ), която през 90-те години купува двата големи ежедневника „часовия вестник“ и „трудовия вестник“, и в които налага да се пише само за скандали, оплюване на хора и институции, че всички са маскари, всичко е безнадеждно, престъпниците са навсякъде, нищо добро не се очаква, че България загива, бягайте оттук и т.н. – в дух на черногледство, отчаяние и безпътица. Същата отрова веднага плъзва и в останалите медии и до днес руши България.
Като резултат от тази, генерирана от чужденци, духовна месомелачка в България, през 90-те години огромна част от умните и добре образованите българи, вместо да останат в страната и да балансират обществото към по-добро, заминаха за Ню Йорк, Лондон, Виена и Париж и се вляха в техните общества със своя ум, образование и енергия, оставили като някакви нехранимайковци истинско пепелище в родината си.
Така отново се повтаря печалната сага от есента на 1944 г., когато хиляди висши офицери, министри, индустриалци, общественици, адвокати и лекари, едри земевладелци и кметове, елитът на царска България е избит или безследно изчезнал, за да бъде заменен с болшевишки псевдоелит от работници и селяни, а сред тях и немалко хитри авантюристи.
Режисьорът на акцията е в Москва, а тайните нощни екзекуции извън Народния съд се ръководят в страната от лице с име Гад Зееви, личен представител на шефа на НКВД, Лаврентий Берия (недостъпна класифицирана информация, въпреки давност). Факт е, че преките изпълнители на разстрелите са едва няколко десетки озлобени от партизанския живот хора, а ролята на Москва е дълбоко засекретена.
Избиването на българския елит – организирано тайно от руските служби, но представено като българско дело, е една специална операция на чужда държава, целяща да лиши нацията от автентичния елит и едновременно с това да раздели обществото на два вечно враждуващи лагера – репресирани и комунисти – лъжа, на която българското общество продължава да вярва, за да се стигне до днешното разделение, напомнящо на гражданска война.
Виждаме как само за период от половин век е извършено двукратно, почти пълно унищожаване на елита на България – първо през 1944 г. и след това през 1989–2000 г. Това е твърде много за един народ. Като следствие от двукратното обезглавяване на България за такъв кратък период, вече е налице лошо стечение на обстоятелствата, чертаещо мрачна перспектива.
За жалост, унищожаването на елита през 90-те години днес се съчетава с горчивите плодове от разрушаването на образователната система и с все по-ниските интелектуални и морални качества на младежта, типично за епохата на неолиберален глобализъм.
От друга страна, всеки опит за промяна изглежда обречен на неуспех заради завладените училища, медии и политици. Експерти съобщават, че е налице реален риск за това България скоро да няма възможност за самовъзпроизвеждане на собствен елит, което е страшно. Днес обществото изглежда се движи с последни сили, а последните ерудирани и добре образовани хора, рожба на онази силна България, ще бъдат активни още най-много 5 до 10 години. А след това?
Чрез разруха на държавата и обезглавяване на народа, чужди сили тласкат България към точка на пречупване – точката, след която деформацията става необратима и връщане няма да има. Следователно, ако не се излезе още сега от тази схема чрез радикални, силови и недотам популярни мерки, упражнени от взел властта силен патриотичен режим, перспективата ще бъде една – бананова република с малобройно, неграмотно население.
Целта на някои чужди сили изглежда ясна – завладяване на тази златна българска земя, чрез умишлена депопулация и опростачване на оцелелите няколко милиона до нивото на безкритични зеленчуци, лишени от родова памет и национални амбиции.
Какво може да се направи днес, в условията на скрита окупация и зависими от чужди сили медии? И дали вече не е късно за противодействие! Макар че, както знаем, времето на Левски не е било никак по-добро, но неговото грандиозно дело е успяло. Оставаме в очакване да тръгнем след знамето на новите Левски, Стамболов и Фердинанд и след съзидателния гений на един нов Живков.
Обединение на клановете около престола на прадедите
Нека излезем от ролята на унизена и второстепенна държава, отредена за нас в матрицата на англосаксонското статукво! Днес статуквото е слабо, а друг удобен момент за излизане на България от ъгъла, в който беше набутана – няма да има. За жалост, днес държавата е лишена от индустрия и армия, икономиката е превърната в наркоман с тежка зависимост от средствата отпускани от ЕС, народът е сякаш с пречупена воля, разединен и озлобен, а властовите центрове в страната и клановете на съвременните боили, едрите бизнесмени, са противопоставени и изпокарани.
И това не е плод на стихийни процеси, а е резултат на преднамерени действия за разграждане на общество и държавност, дирижирани от чужди сили вече 35 години. Повече от всякога днес България жадува за силен лидер – водач и обединител. Силна личност, която да обедини около себе си елита и да приклещи слабите места на вироглавите себелюбци и слугите на чужди агентури.
Има ли днес хилядолетният български народ достойни мъже, които могат да застанат начело на нацията, водени от куража да поведат защита на страната срещу външни и вътрешни врагове и прояждащи снагата ѝ корупционери? Екзистенциалната опасност пред България изисква лидер със специални качества, най-силният и способният измежду партийния спектър, независимо от политиката. Критериите са три: патриотизъм, сила във всеки един аспект и праволинейност. Кой е той?
Дали такава личност е Президентът, генералът от ВВС, често демонстрирал принципност и патриотизъм? Освен на своите високи лични качества, той ще разчита още, но и вероятно единствено, на народна симпатия. Обаче, както се знае, той не притежава мощен материален ресурс, не е от класата на най-богатите, което също се харесва на хората, но всъщност това е слабост, защото го прави уязвим.
Възправяне на страната срещу външни и вътрешни врагове изисква лидер, който освен лични качества трябва да има и значителна материална опора, за да може да стисне юмрук винаги когато трябва. Всеки може да бъде притиснат и зависим, но обикновеният човек е най-лесна мишена за различни служби и кръгове. Дали о.з. генералът би устоял, за да прояви непоколебимост във всеки един момент? Мнозина харесват генерала, но това са емоции, а залогът е твърде голям, България вече е на ръба.
Друга значима фигура е 88-годишният монарх – един от най-висшите аристократи в Европа, с огромен международен авторитет и близък с европейските династии. Силната му страна е, че той е надпартиен лидер, а фактът че е наследник на владетелски род с над 650-годишна история, би го утвърдил и защитил в ролята на обединител и водач на нацията - в условията на днешните политически бури, боричкане за власт и нелоялни действия спрямо опонента, където обикновен политик трудно би устоял.
За целта той би могъл да приложи своите доказани организаторски качества и да консолидира около себе си силните фигури в държавата, за да осигури онази материална опора, за която вече стана дума, а за големите момчета да даде заслужено и дълговечно признание – едно истинско обединение на клановете около престола на прадедите. Това не е ново за света, такава е и хилядолетната китайска формула за консолидиране на нация и изграждане на силна държава.
В исторически план, една от бедите за страната е свързана с твърде либералната Търновска конституция. Заради нея е останала непроменена онази уравниловка на хората след Османското владичество – общество без аристокрация. Ако имаше такава, тя значително би повдигнала качествата на нашия народ и държавност през изминалите 147 години, както и в бъдеще, независимо от политическия строй.
Царят вероятно би устоял на ветровете, стига този път да получи подкрепа от Великата сила, но пък дали би могъл да излезе от амплоато си на крайна предпазливост, в полза на повече решителност? Вероятно би било полезно, ако демонстрира и това свое качество, подобно на дядо си Цар Фердинанд – строителя на съвременна България или своя баща, Цар Борис III – великият дипломат, обединил България и извел страната от касапницата на Втората световна война без капка кръв; или подобно на, а и защо не съвместно със, своя бивш председател на младежката секция на НДСВ. Колкото до възрастта – Кобургите живеят с орлите.
С това стигаме до основния претендент за титлата „Il principe di Bulgaria“. През последните години все по-ярко проминира една знакова фигура, човек, за когото се твърди, че притежава немалка бизнес империя и може да влияе върху значителни сфери в държавата. Често отхвърлян и недолюбван, неподозирано от масовия българин, той е носител на специални качества.
Запознати съобщават, че още от малък е избран от една институция и обучаван за своята бъдеща роля на ключов държавник. След време той внезапно се появява в обществения живот и от тогава не оставя никого равнодушен. Със своя несломим багатурски дух на завоевател, той често е приеман от либералното общество като някакъв кулак или тиранин, но трябва да знаем, че именно такъв е образът на автентичния български деспот от времето, когато България се е простирала между три морета.
При Пеевски силният дух е съчетан с качества на висш политик. Видно от някои процеси, позволяваме си да считаме, че при определени обстоятелства тази личност би имала сили да се откъсне от наложените от чужбина условности и със своя значителен материален ресурс, влияние и лични качества да се превърне в харизматичен водач, който да консолидира около себе си силните фигури в държавата и от там народа, и да поведе мощно националнообединително движение – един нов курс за възраждане на нацията, както при тандема Фердинанд–Стамболов преди 140 години.
Той очевидно има качества за бъдещ обединител и освободител на България и има реален потенциал за налагане при съществуващия правов ред на силен режим, какъвто очакваме от десетилетия, насочен към патриотизъм и ново въздигане на държава и народ, като един нов Стамболов.
Дори считаме, че вероятно още по-лесно консолидиране на народа и гарантирано обединение на властовите центрове би се получило при един възможен тандем с другия опитен политик, НВ Цар Симеон II, 62-ри поред глава на Българския царски престол от общо 80 владетели на Дунавска България.
Назад в историята България е била силна и независима само при управление с твърда ръка или дори авторитарно управление, а днешният краен либерализъм води до разюзданост, както преди 1934 или както през последните 35 години. Възможно е в условията на демократично управление да се въведе ред, и то за кратки срокове, стига да се прекъсне влиянието на чужди резидентури и вътрешни корупционни вериги.
Историческият момент изисква за лидер силна и влиятелна личност, а днес най-силната и влиятелна фигура е Делян Пеевски. Какво от това, ако някои от нас не го „обичат“? Великият Стамболов или отдаденият на Родината Фердинанд – двамата титани, поставили основи на европейска държавност и построили всичко в централните части на София, Варна, Пловдив и Русе, което можем да видим и пипнем, и въздигнали България до седма Велика сила – тях обичаме ли ги? Дори един техен паметник няма!
Освен че отне лидерството на безродната червена номенклатура в почти всички сфери и започна създаване на нов елит, Пеевски ясно декларира себе си като консерватор, патриот и застъпник за традиционните семейни ценности, а и това е единственият висш политик, който има смелостта да се изправи срещу неолибералната клика. Той е силна личност и може да има железен юмрук и, навярно би влязъл в историята като един от добрите бащи на народа. Тук ще си послужим с известната сентенция „Не е важно каква е котката – черна или бяла...“ – важното е тя да работи, или както се казва – за човек се съди по делата му. Пеевски Може. Такива са фактите, време за политиканстване няма, а който не харесва това мнение - както казва Роджър Уотърс – може да „(смени) бара“.
Народът иска обединение и отхвърляне на наложеното иго. Време за губене няма. Всички етноси, слоеве и групи в страната – обединени под знака на България! Силна и централизирана държава. Силна армия. Националните интереси - над всичко. Заедно можем да постигнем много, и то без чужда помощ. Тук не говорим за политика. Надежда, дълг и чувство за последни изтичащи години на един хилядолетен народ са достатъчно мощен стимул, който ни заставя да излезем от уютната сянка и да изкажем приветствие на първия, след 35 години, силен лидер на държавата. А той трябва да поеме честта и историческата отговорност да бъде добър водач и обединител на народа.
(по откъси от книгата „България - господарят на Via Diagonalis“, Издателство на БАН, 2025)
Обединение на клановете около престола на прадедите. Ат.д. Лев
Октомври, 2025
