В света на приказките има еднорози, летящи килими и щастлив край. В българската политическа социология явно има още едно митично същество – коалицията „ПП–ДБ“. Според последното изследване на „Маркет Линкс“ тя продължава да съществува като единен политически субект, въпреки че от месеци политическата реалност показва друго.
Тук възниква съвсем логичен въпрос – защо се измерва подкрепата за нещо, което вече не съществува? Ако двете партии бъдат разгледани поотделно, няма ли картината да изглежда значително по-различно? Не е ли именно това причината да се използва една обща графа – за да не се види колко надолу вървят отделните формации? Когато реалността не устройва предварително написания сценарий, най-лесно е да бъде заменена с по-удобна статистика.
Следват и още по-любопитни резултати. Асен Василев е сред политиците с най-висок рейтинг, непосредствено следван от Радан Кънев. Само че извън тесния политически кръг трудно може да се намери обяснение как двама политици, единият от които има нищожно публично присъствие, се оказват сред най-одобряваните лица в държавата. Това са резултати, които пораждат повече въпроси, отколкото дават отговори. Или не - отговор има. Така става, когато социологията на кръга „Капитал“ и неговият политическия инженеринг правят рейтингите. Техните хора са с най- висок рейтинг за сметка на останалите.
Парадоксите не свършват дотук. Според същото изследване доверието към кабинета, назначен от президента Румен Радев, намалява. В същото време политическият проект, свързван с него, расте. Ако общественото доверие към едното расте, как другото се топи? Подобна логика трудно може да бъде обяснена единствено с методология.
Още по-интересна е една проста аритметика – рейтингът на самия Румен Радев практически достига този на няколко от най-високо оценените партийни фигури, взети заедно. Което поставя още един въпрос – как това отговаря на твърдението за тенденция в топящото се доверие към кабинета, в който именно Радев е премиер.
Колкото до обичайната мишена на социолозите на повикване - лидерът на ДПС Делян Пеевски, историята вече е показвала многократно, че неговата истинска социология винаги са били хората. Не едно и две шумно рекламирани проучвания през годините са чертали една картина, а изборните резултати впоследствие са показвали съвсем различна.
В крайна сметка единствената социология, която има политическо значение, остава тази пред избирателните урни. А резултатите от изборите са известни, но на фона на същите социолозите от „Маркет Линкс“ сега „предвиждат“, че видите ли ДПС е около линията за влизане в парламента. Доста комично.
Ако някой обаче все още се чуди защо подобни изследвания предизвикват повече усмивки, отколкото доверие, достатъчно е да си припомни кой стои за социологическите сенки на „Маркет Линкс“. През годините за агенцията и нейното ръководство неведнъж е доказвано че имат както близост до неправителствени организации, финансирани от мрежата на Джордж Сорос, идеологически пристрастия, така и дълбоки връзки с родния олигарх Иво Прокопиев.
Социологическата агенция „Маркет линкс“ в продължение на години бе собственост на личния кадровик в сянка на соросоидния бос Румяна Бъчварова заедно със съдружничката ѝ Цветелина Стоянова – Дружинина. По-късно в структурата влизат Красияна Стоянова и Добромир Живков – последният свързан и с грантово финансираното НПО „Институт за изследвания в образованието“.
Паралелно с това друга водеща агенция – „Алфа Рисърч“, се оглавява от Боряна Димитрова, част от ръководството на „Института за правни инициативи“ – организация, която редовно получава финансиране от „Отворено общество“ и „Америка за България“.
На този фон социологическият пейзаж у нас започва да изглежда по-малко като наука и повече като инструмент.
А всичко това обяснява защо всяко ново изследване на агенцията се посреща не просто със сериозна доза скептицизъм, а с откровен смях как с подобни манипулации се опитват да убедят хората в абсурдни и абсолютно неверни твърдения.
И вероятно точно затова вече няма нищо изненадващо в това да бъде измервана подкрепата за коалиция, която не съществува от месеци. Когато реалността пречи на желаните резултати, винаги може да се яхне едно розово пони и да се препусне към паралелната политическа вселена. Там ПП–ДБ още е коалиция, рейтингите се подреждат по желание, политическите парадокси не правят впечатление, а изборните резултати са просто един досаден детайл, който идва по-късно и разваля приказката.
