20 януари 2025 г. се оказа преломен за соросоидната общност в световен мащаб. Още с встъпването си в длъжност 47-мият президент на САЩ Доналд Тръмп буквално затвори всички парични кранчета, които се лееха от Америка като река към всички издържащи се от грантове НПО-та по света и у нас.

У нас болката вече е много видима, а е минал едва месец от секването на финансовите потоци. Трескавата работа по уреждане на „наши“ хора с държавни постове, от които да се издържат и да уреждат с правилните решения залязващия кръг „Капитал“ на олигарха и местен наместник в България на Джордж Сорос Иво Прокопиев, тече с пълна сила.

Подписите на соросоидите

В навечерието на стартирането на процедурата за избор на нов съдия в Конституционния съд от квотата на Народното събрание, 30 подписа – все на лица и НПО-та от кръга „Капитал“ бяха публикувани в… медиите на кръга „Капитал“. Зад гръмките заглавия „Общественици и граждански организации издигат Йонко Грозев за КС“ се крие обичайният опит за прилагане на натиск върху институциите – да не вземат да се объркат и да изберат кандидат, неполучил одобрението на Капо ди тути соросоиди Прокопиев.

Затова в списъка с обявилите подкрепа за кандидатурата на Грозев могат да се видят имената на грантаджийски звезди като шефа на „Български хелзинкски комитет“ Красимир Кънев, Нели Куцкова, съпругата на Кристиян Таков – Боряна Мусева, Ирина Недева, Велизар Шаламанов и дори на настоящата шефка на организацията на Христо Иванов БИПИ – Биляна Гяурова-Вегертседер. В списъка присъстват и две от четирите НПО-та, сред чиито основател е Йонко Грозев – „Български хелзинкски комитет“ и Програма „Достъп до информация“.

Още през две от НПО-тата - „Български адвокати за правата на човека“ и БИПИ, Грозев е минал като част от екипа, а на последните награди „Червена линия“ на Антикорупционния фонд“ е бил жури. Сега директорът на „Антикорупционния фонд“ Бойко Станкушев връща жеста и подписва издигането на кандидатурата на Грозев. В целия списък от 30 подкрепящи няма един случайно попаднал – всички са свързани с машината за точене на грантове и дезинформация на кръга „Капитал“, формираща вече 30 години дълбоката държава у нас.

В неделя пък подкрепа към кандидатурата обявиха и от една от партиите, родени от кръга „Капитал“ – „Продължаваме промяната“.

„Йонко Грозев е нашата кандидатура за конституционен съдия“, обяви пред НОВА съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков. "Нашата кандидатура за шеф на КЗК е Иван Стойнев (друг от подписалите писмото за Грозев), той ще е алтернатива на Росен Карадимов. Ние вдигаме летвата. Хайде да видим кой ще предложат по-добър от Грозев или от Стойнев, или от Миглена Русинова за КЕВР", каза още той. Така поставен въпроса, отговорът му е еднозначен – никой не може да се мери със соросоидните обвързаности и скандалите, които неизменно следваха името на Грозев през годините.

Грозев, който възмути Европа

Йонко Грозев едно от най-скандалните български юристи, който успя да възмути дори либерална Европа с безпардонното погазване на всякакви правила и норми. През 2020 година като съдия Съда в Страсбург Йонко Грозев бе уличен от френския "Европейски център за право и правосъдие" в тежки зависимости с неправителствени организации, свързани или гравитиращи около американския мизантроп Джордж Сорос, като Фондация "Отворено общество" и различни клонове на Хелзинския комитет. Тогава 9500 европейци поискаха отзоваване на съдия Йонко Грозев и останалите му колеги от ЕСПЧ заради конфликт на интереси.

Шестмесечното разследване установило, че най-малко 22 от 100 съдии, които са работили в периода 2009-2019 г. в ЕСПЧ, са били бивши служители на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос. В същото време 18 от тези магистрати, сред които и двамата български представители в този период – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от съдебните състави по дела, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинския комитет, "Отворено общество" и други НПО-та.

Тогава в българските медии бяха припомнени факти, според които цялата процедура по избирането и изпращането на Йонко Грозев, проведена в края на 2014 г. и началото на 2015 г., е била предопределена и осъществена в конфликт на интереси. И това е било дирижирано от Христо Иванов.

Тогавашният български съдия в Страсбург Здравка Калайджиева е била принудена да подаде оставка преждевременно, за да освободи място за Йонко Грозев, който е бил негласният фаворит на тогавашния министър на правосъдието Христо Иванов, който при определянето на Националната комисия по избор на български съдия в ЕСПЧ, включил в състава й и Красимир Кънев, председател на „Българския хелзинкски комитет“.

Участието на Кънев в тази комисия обаче е отявлен конфликт на интереси, защото както вече споменахме, Красимир Кънев и Йонко Грозев са съоснователи през 1993г. на същото това НПО, финансирано от Фондация "Отворено общество".

Между ЛГТБ пропагандата и погазването на църквата

По време деветгодишния си мандат в ЕСПЧ Грозев активно лобира за прокарването на две стратегически неолиберални цели у нас – официализирането на хомосексуалните бракове и ограничаване независимостта на съдебната власт и особено на държавното обвинение.

Като либерал „правозащитник“ Грозев положи особени усилия за приемането от България на Истанбулската конвенция. Страсбург приема няколко съдебни решения, с които България е осъдена, защото не позволява легализиране на хомосексуалните бракове.

Името на Грозев е свързано и с друг скандален факт – той е бил адвокат на сепаратистката организация „ОМО Илинден“. Същата, която преди повече от 25 години се опитваше да се регистрира като политическа партия. В началото на века Конституционния съд отхвърля опитите за регистрация на партията, която се обявява за отцепване на Пиринска Македония от България. Организацията води и печели две дела пред… Съда в Страсбург, което й дава повод по-късно да води дела и пред българските съдилища. В крайна сметка съдът отхвърля категорично опитите за регистрация на антибългарска партия в България.

Последният удар на Йонко Грозев в ЕСПЧ пък бе негово решение, с което узаконява „Българската старостилна православна църква“. Благодарение на този акт православието в България бе изправено пред опасността от нов разкол, а депутатите по спешност приемаха поправки в закона, с които да спрат регистрацията на тази алтернативна църква.

Да оправим олигарсите

Наравно с опитите да ерозира държавното обвинение в България, Грозев активно участва в редица дела в полза на олигарси и сенчести бизнесмени в България, бранейки ги от конфискация на незаконното им имущество и всякакви опити за въздаване на правосъдие срещу тях.

Преди две години Йонко Грозев участва в решение на Съда в Страсбург, по което Цветан Василев, който продължава да се укрива в Белград, се опитва да докаже, че източената от кухи-фирми КТБ не е била финансова пирамида. Решението на ЕСПЧ бе използвано от Цветан Василев, за да се изкарва жертва на правосъдната система в България.

Преди три години Грозев участва в съдебен състав на ЕСПЧ, който осъди България по жалба на семейство Евгения и Николай Баневи, които не били част от „престъпна организация, занимаваща се с присвояване на активи, пране на пари и укриване на данъци“, за което са обвинени у нас. Така и те излизат жертви, още преди българският съд да се е произнесъл с присъда, а срещу прокуратурата се подема познатия рефрен, че тормози честните бизнесмени на Прехода.

Една от задачите на Грозев, докато е съдия в Страсбург, бе свързана с цялостното ерозиране на ролята на държавното обвинение в правната система у нас. Като съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев остро критикува законодателната уредба за гражданска конфискация, вероятно и защото подкрепящите го у нас икономически кръгове имаха запорирани стотици милиони левове активи, чиито произход не можеха да обяснят.

КС – една от малкото незавладени институции

Опитите на кръга „Капитал“ и пешките на олигарха Иво Прокопиев да внедрят Йонко Грозев в Конституционния съд съвсем не са случайни и не се изчерпват само с нуждата да му намерят държавна прехрана. КС е една от малкото все още незавладени институции в страната от „дълбоката държава“. И се явява единствен коректив на всякакви опити за превръщането на България в частна държава на Джордж Сорос и Иво Прокопиев.

Именно КС спря преди няколко години опитите на кръга „Капитал“ за узаконяване на гей браковете чрез приемането на „Истанбулската конвенция“. КС прие, че у нас няма как да бъде внедрено понятието „социален пол“, а в основния закон на страната изрично пише, че бракът е съюз между мъж и жена.

Пак в КС катастрофира и опита на личния правосъден министър и писач на конституционни промени Христо Иванов да овладее напълно Темида в полза на Прокопиев. Последните поправки в основния закон, изготвени от Иванов целяха именно обезсилване на прокуратурата и засилване на съдийското влияние (което вече е много подвластно на кръга „Капитал“) в кадруването  съдебната власт. КС обаче посече и това.

Затова сега, след като преди година соросоидите успяха да пробутат кандидатурата на друг свой кадър – Борислав Белазелков (бивш шеф на Съюза на съдиите, който се опита да спаси от конфискация имуществото на Прокопиев с тълкувателно решение на ВКС), се пробват да внедрят в КС и Грозев. Когото, само преди година гласяха за главен прокурор, но явно разбраха, че подобна скандална фигура няма как да оглави държавното обвинение, без това да предизвика сериозна обществена реакция.

Сега същият опит се прави и за позицията на съдия в КС, заради която соросоиди от всички страни (по стар комунистически почин) са започнали да обединяват сили. И само от гражданите на страната зависи този опит също да се окаже неуспешен. Защото падне ли и КС под влиянието на кръга „Капитал“ България официално ще може да се нарече „Първа частна република на Джордж Сорос“.